Братя Алексови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги, Атанас и Стоян Алексови
български камбанолеяри
Роден
Камбаната в църквата в Жеравна
Камбаната с печата в църквата в Жеравна
Камбаната на църквата в с. Извор, община Босилеград

Георги, Атанас и Стоян Димитрови Алексови или Алексиеви са видни български майстори камбанолеяри, братя от Македония от XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родени са в Горно Броди, Серско, тогава в Османската империя. Семействата от рода Алексови са известни леяри на камбани, свещници, полилеи за черкви, иконостаси и други.[1][2] В едно свое писмо до Васил Стоянов Йоаким Груев му съобщава за майстор Атанас от Горно Броди, който леел звонове и правел големи часовници.[3] Работилницата на братя Алексови в Горно Броди се нарича Алексова кузня и в нея братята изработват известните си камбани, часовникови и други механизми.[4]

В 1898 година братята Георги и Атанас Алексови правят камбаната на църквата „Свети Архангели“ в Хасково. Върху голямата камбана с диаметър 75 сантиметра се чете надписът: „Направили братя Георги и Атанасъ Д. Алексови от с. Г. Броди Сѣреско 1898 г.“[5] В същата година правят и камбаната в църквата „Света Параскева“ в Скребатно.[6]

В края на XIX век братята Георги и Стоян Алексови изработват две камбани за камабанарията на църквата „Свети Георги“ в Горно Уйно, за чието изливане са дарени пиринчени звънци и сребърни пафти от местните жители.[7]

Братята Ст. и Хр. Алексови изработват камбаната за църквата в Приморско в края на XIX век, която много по-късно е поставена в църквата „Рождество Христово“ в столичния квартал Младост.[8]

В 1900 година братя Алексови изливат камбаната за църквата „Света Петка“ в Таваличево, която тежи 138 килограма.[9] В същата година братя Алексови даряват две камбани за църквата „Свети Никола“ в неврокопското село Ковачевица.[10]

Георги и Стоян Алексови са автори на черковната камбана на голямата възрожденска църква „Свети Илия“ в Горочевци. На камбаната се чете надписът: „Направена с помощта на населението за храм Св. Пророк Илия с. Горочевци 12 октомври 1904 г. леари братя Георги и Стоян Алексови с. Горно Броди Сереска околия Македония“. Атанас Алексов е автор на камбаната в църквата „Свети Николай“ в Жеравна, излята в 1922 година.

Братя Алексови се установяват в София за известно време, от където приемат много поръчки за изработка на камбани за страната и извън нея. В 1918 година Атанас и Стоян Алексови изработват камбана, тежаща 200 килограма за църквата „Свети Димитър“ в Каяджик.[11]

Малко по-късно в София пристига и Георги в 1921 година. Активната изработка на камбани продължава до 1961 година. Последни представители на рода, които работят в Синодалната леярна са Атанас Алексов и синовете му Борис и Никифор Митреви.[12]

Дело на братя Алексови е камбаната, тежаща 130 килограма в църквата „Свети Никола“ в Долна Вереница.[13]

През 1902 година братя Алексови изработват голяма и малка камбана за църквата „Свети Никола“ в село Долен, Неврокопско. На голямата камбана пише: „На храма „Св. Никола“ с. Доленъ 1902 г.оки 200. Изработили братие Алексови отъ с. Г. Броди“. На малката камбана пише следното: „На храма „Св. Никола“ с. Доленъ 1902 оки 92“. В килограми голямата камбана тежи 256 kg, а малката 118 kg.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баждаровъ, Георги. Горно Броди. София, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 14.
  2. Кастелов, Боян. Димо Хаджидимов. Живот и дело. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 9.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 277 - 278.
  4. Български език, томове 25–26. София, Издателство на БАН, 1975. с. 235.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 278.
  6. Денят на Св. Петка ни отведе отново в Скребатно. // Сдружение „Движение - ние жените“, Благоевград, 2011-10-14. Посетен на 2016-08-27.
  7. Активисти на ВМРО помагат със средства и труд в ремонт на църква. // ВМРО-БНД, 2013-08-01. Посетен на 2016-08-27.
  8. Новини. След публикация в CNN чудеса помагат на бъдеща църква в София. // Столична община район Младост, 2014-09-05. Посетен на 2016-08-28.
  9. „Св. Петка“ - с. Таваличево. // Свети места. Посетен на 2016-08-27.
  10. проф. Енев, Михаил. Ковачевица - връщане към историята. // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица “. Посетен на 2016-08-27.
  11. Попчев, Златко. Светинята на Каяджик. // Сборник Тракия IV. 2006. Тракийски Научен Институт. Филиал Хасково. с. 34 - 35.
  12. Палиев, Добри. Камбани, клепала и овчарски звънци в България. Издателство „Музика“, 1985. с. 23.
  13. Долна Вереница през вековете. // Посетен на 2016-08-27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония