Манол Велев (партизанин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За българския предприемач вижте Манол Велев (бизнесмен).

Манол Велев
български комунист
Роден
Починал
1988 г. (72 г.)

Манол Иванов Велев с псевдоним Филип е деец на Българската комунистическа партия. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Манол Велев е роден на 6 януари 1915 година в неврокопското село Скребатно. В 1932 година завършва Неврокопското педагогическо училище. Още в него в 1931 година става член Българския комунистически младежки съюз, а в 1932 година влиза в БКП. Работи като учител. В 1935 година за комунистическа дейност е осъден на 1 година затвор и са му отнети учителските права. Секретар на районния комитет на БКП в Чепинско (1941 – 1943).

Преминава в нелегалност и от април 1943 година е партизанин в Родопски партизански отряд „Антон Иванов“, а от октомври - в отряд „Чепинец“. В същата година получава задочна смъртна присъда. Заедно с Атанас Семерджиев е сред създателите на Партизанска чета „Братя Кръстини“ и е неин политкомисар (октомври 1943). След разрастването на четата е политкомисар на Партизанска бригада „Чепинец“ (до юни 1944).[2]

След Деветосептемврийския преврат участва във военните операции срещу Германия като помощник-командир на Двадесет и седми пехотен чепински полк (1944 – 1945).

След войната е околийски управител в Пазарджик (1946 – 1948) и търговски представител в Унгария (1950 – 1951). В 1962 година завършва зъботехника във Висшия селскостопански институт. Секретар и заместник-председател на Българския ловно-рибарски съюз (1958 – 1963). Носител е на орден „НРБ“ ІІ степен (1975).[3] Автор е на спомени.[1]

Умира в 1988 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 78. Посетен на 31 август 2015.
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 175
  3. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 619.
  4. Парцел 32. // София помни. Посетен на 3 март 2016.


     Портал „Македония“         Портал „Македония