Манол Велев (партизанин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За българския предприемач вижте Манол Велев (бизнесмен).

Манол Велев
български комунист
Роден
Починал
1988 г. (72 г.)

Манол Иванов Велев с псевдоним Филип е деец на Българската комунистическа партия. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Манол Велев е роден на 6 януари 1915 година в неврокопското село Скребатно. В 1932 година завършва Неврокопското педагогическо училище. Още в него в 1931 година става член Българския комунистически младежки съюз, а в 1932 година влиза в БКП. Работи като учител. В 1935 година за комунистическа дейност е осъден на 1 година затвор и са му отнети учителските права. Секретар на районния комитет на БКП в Чепинско (1941 – 1943).

Преминава в нелегалност и от април 1943 година е партизанин в Родопски партизански отряд „Антон Иванов“, а от октомври - в отряд „Чепинец“. В същата година получава задочна смъртна присъда. Заедно с Атанас Семерджиев е сред създателите на Партизанска чета „Братя Кръстини“ и е неин политкомисар (октомври 1943). След разрастването на четата е политкомисар на Партизанска бригада „Чепинец“ (до юни 1944).[2]

След Деветосептемврийския преврат участва във военните операции срещу Германия като помощник-командир на Двадесет и седми пехотен чепински полк (1944 – 1945).

След войната е околийски управител в Пазарджик (1946 – 1948) и търговски представител в Унгария (1950 – 1951). В 1962 година завършва зъботехника във Висшия селскостопански институт. Секретар и заместник-председател на Българския ловно-рибарски съюз (1958 – 1963). Носител е на орден „НРБ“ ІІ степен (1975).[3] Автор е на спомени.[1]

Умира в 1988 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 78. Посетен на 31 август 2015.
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 175
  3. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 619.
  4. Парцел 32 // София помни. Посетен на 3 март 2016.