Никола Праматарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Праматарски
български учител
Роден
Починал

Никола Христов Праматарски е български общественик и просветен деец, учител от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1880 година в Скребатно, тогава в Османската империя, в будно земеделско семейство. Чичо му Апостол Праматарски е учител в Неврокоп. Никола завършва Серската българска гимназия и в 1900 година е назначен за учител в демирхисарското село Голешово с годишна заплата от 16 турски лири, а в следващата учебна 1902 – 1903 година за същите пари е учител в родното си село.[1]

Взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание. По нареждане на ВМОРО заедно с мъжа на сестра си Костадин Кръстин запалват османските казарми в село Обидим. След въстанието Праматарски бяга в България и с брата на зет си Димитър Кръстин се установяват в Провадия. Димитър Кръстин става учител в добруджанско село, а Праматарски е поканен е за учител в село Тюрк Арнаутлар, където започва работа от 12 ноември 1903 година с годишна заплата от 692 лева. В селото по това време няма училищна сграда и Праматарски преподава в църквата. В 1904 година се жени.[1]

Праматарски е социалист, поддръжник на Димитър Благоев. Участва на конференция на БРСДП в Шумен. Праматарски е сред основателите на читалище „Светлина“ през декември 1904 година. Участва в просветната дейност на читалището като изнася беседи. В началото на 1905 г. взема участие първото представление на пиесата „Хаджи Димитър и Стефан Караджа“.[1]

През 1913 година, по време на Междусъюзническата война заедно с по видните жители на селото Праматарски е арестуван от румънските войски и затворен в Добрич. Пуснат е срещу откуп. Поради влошеното си здраве, започва работа като секретар-бирник.[1]

Умира в 1916 година в родното си село тежко болен.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Биография на Никола Праматарски. // Народно читалище „Светлина-1904“, село Белоградец. Посетен на 15 ноември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония