Димчо Праматарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димчо Праматарски
български революционер
Роден
1859 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Димчо Апостолов Праматарски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1859 година[2] в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя. В 1896 година е привлечен към ВМОРО. До 1903 година е ръководител на революционния комитет в Зърнево, Неврокопско. В 1903 година напуска Зърнево и през Скребатно заминава за Баня. По това време Стоян Мълчанков организира три чети – неговата, на Атанас Тешов и на Михаил Чаков. Праматарски става знаменосец в Мълчанковата чета, която на 30 август 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, заминава за Пирин. С нея участва в боя при село Пирин на 31 август, в нападението на гарнизона в Обидим на Кръстовден, 14 септември, след това в сраженията при Арамийски бунар, Разложкото поле, Добро поле и Айгидик. Ранен и болен се оттегля в Самоков на лечение.[1]

На 22 февруари 1943 година, като жител на Скребатно, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димо Праматаря
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Праматарски
 
Христо Праматарски
 
Димитър Македонски
(1844 — 1912)
 
Александър Праматарски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димчо Праматарски
(1859 — след 1943)
 
Никола Праматарски
(1880 — 1916)
 
 
 
 
 
Илия Праматарски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Праматаров
(1892 — 1982)
 
 
 
 
 
 
 
Георги Праматарски
(1892 — 1936)
 
 
Иван Праматарски
(? — 1903)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]