Бой при Обидим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бой при Обидим
Илинденско-Преображенско въстание
Информация
Период 14 септември/15 септември 1903
Място Обидим, Османска империя
Воюващи страни
IMARO-flag.pngВМОРО Ottoman flag.svgОсманска империя
Командири
Михаил Чаков
Иван Апостолов
Никола Груйчин
Стоян Мълчанков
 ?
Сили
150 четници плюс милиция
Жертви и загуби
3 50 убити, 35 ранени

Боят при село Обидим е сражение между обединени чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание в Серския революционен окръг, провело се на 14 – 15 септември 1903 година край село Обидим.

На 12 септември неврокопските войводи на ВМОРО се събират в местността Брезнишките гьолове в Пирин за да обмислят плана за действие през въстанието. Решава се група четници кремеци и обидимци да отиде в Мелнишко, а останалите да унищожат турския гарнизон в Обидим. На група въстаници е възложено да прекъснат телеграфа и да охраняват пътя Неврокоп – Разлог, за да се попречи на Неврокопския гарнизон да се придвижи към Разлога. На 14 септември кременските въстаници прекъсват телеграфа.[1]

През нощта на 13 срещу 14 септември обединените чети на Михаил Чаков, Иван Апостолов, Никола Груйчин и Стоян Мълчанков, подпомогнати от селската милиция, организирана в три чети под командването на Благой Джугданов, Георги Москов и Георги Белухов, се отправят към Обидим. На 14 септември Никола Груйчин, преоблечен като търговец на вълна, слиза в селото, разузнава разположението на войската и вечерта нарежда на населението безшумно да напусне селото до полунощ.[2]

През нощта въстаниците нападат селото и обсаждат казармата и училището, където квартирува войската. Училището е запалено и войската се разбягва, като започва ожесточено улично сражение, продължило около 6 часа, в което османците са разгромени. Войската се изтегля в местността „Свети Спас“, където сражението продължава. Загиват двама въстаници и едно дете, а от турска страна – 50 души и 35 са ранени. Аскерът се оттегля към помашкото село Филипово, където на 15 и 16 се събира башибозук от Филипово, Рибново и другите помашки села.[3]

Въстаниците заедно с населението на селото се оттеглят в Пирин. На другия ден войска от Неврокоп започва да преследва въстаниците и на 16 септември се сражава с тях в Харамибунар.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 247.
  2. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 247.
  3. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 – 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 248.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония