Владимир Владимиров Вазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Вазов.

Владимир Владимиров Вазов
български офицер
Бюст от Жеко Спиридонов, 1932 г.
Бюст от Жеко Спиридонов, 1932 г.

Звание поручик
Години на служба 1940 – 1947 г.
Служи на Флаг на България България
Род войски артилерия
Военно формирование Първа българска армия
1. в Четвърти пехотен полк
2. в Шести пехотен полк
3. във Военното училище на Първи пехотен полк
4. към отдел VI на Щаба на войската.
Битки/войни сраженията за хребета Стражин при Страцинско-Кумановска операция през Втора световна война.
Награди кавалер на орден „За храброст“ от боя за „Стражин“
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1989 г. (71 г.)
София, България
Родства Владимир Вазов (баща)
Иван Вазов (чичо)
Георги Вазов (чичо)
Борис Вазов (чичо)

Владимир Владимиров Ва̀зов е български офицер (поручик). Той е най-малкият син на генерал-лейтенант Владимир Вазов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва американския колеж, а през 1940 г. и Военното училище. През октомври 1944 г. българската армия започва провеждането на Страцинско-Кумановската операция, която има за цел да пресече пътя за отстъпление на група армии „Е" на Третия райх от Гърция. При тези ожесточени битки при Страцинската позиция и хребета Стражин, Владимир Владимиров Вазов (достигнал до чин поручик по време на Втората световна война) участва в боевете, където той е ранен тежко и става кавалер на Орден за храброст. След войната временно е откомандирован като офицер за връзка и преводач от английски към Съюзната контролна комисия. През 1947 година преминава в запаса.

На 27 февруари 1948 година Владимир Владимиров Вазов е осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Изтезават го, но той проявява мъжество и успява да запази достойнството си. На 13 декември 1950 година след писмо на майка му до Вълко Червенков той е помилван и освободен без отмяна на присъдата. В отговора си до майка му комунистическият вожд подчертава, че в затвора поручик Владимир Вазов „не е проявил никакви признаци на поправяне“. До края на живота си Владимир Владимиров Вазов работи като тенекеджия.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подпоручик от 16 юни 1940 г.
  • поручик от 16 юни 1943 г.

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

  • 4-ти пехотен полк – 1940 г.
  • 6-и пехотен полк – 1943 г.
  • Военното училище – 1946 г.
  • 1-ви пехотен полк – 1946 г.
  • към отдел VI на Щаба на войската – 1946 г.
  • 1-ви пехотен полк – 1947 г.
  • уволнен от служба – 1947 г.

Военни отличия[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Владимиров Вазов е отличен с (кавалер на орден „За храброст“) от боя за хребета Стражин при Страцинско-Кумановска операция

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Непоправимият поручик Вазов. // написано от Иван Ибришимов. публикувано от Инф. център на НО / публикация в armymedia.bg, 15.08.2015, раздел: archives. Посетен на 14.08.2016. (на български)
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България