Иван Пашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Пашов
български политик
Роден: 4 януари 1881
Починал: 29 октомври 1955 (74 г.)
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   [1][2]

Иван Иванов Пашов е български партиен деец от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Атлари, Сливенско на 4 януари 1881 година. От 1900 г. е член на БРСДП. Пред 1914 г. завършва право в Брюксел. От 1920 до 1925 г. е член на Военната организация на БКП. През 1925 г. е осъден на доживотен затвор, но е освободен през 1933 г. Членува в Централната ревизионна комисия на БКП.

След 9 септември 1944 година е председател на Софийския народен съвет и също така народен представител.[3] В периода 1945 – 1954 е член на Контролната комисия към ЦК на БКП. Между 1952 и 1955 г. е член на Националния съвет на ОФ. От 1954 до 1955 г. е член на ЦК на БКП. През 1947 – 1950 г. е член на Президиума на Народното събрание[4].

След Х пленум на ЦК на БРП (к) в 1946 година Пашов заедно с Кръстьо Стойчев, Георги Трайков и Ангел Динев е част от официална българска делегация, която посещава Югославия и присъства на Първия конгрес на Народния фронт в Скопие. Скопските оратори критикуват силно България и БРП (к) и настойчиво искат присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Кръстьо Стойчев от българска страна говори в същия дух в Скопие и при завръщането си в България. За разлика от другите членове на делегацията обаче Пашов пише обективен доклад до Георги Димитров, в който описва пълния „македонски шовинизъм“, преследването на населението във Вардарска Македония, ако говори български, не разбирането на „македонския език“ от учениците и не желанието им да го изучават.[5]

Кмет на София в периода 1949 – 1952 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Живков кмет на София (1 ноември 1949 – 22 декември 1952) Димитър Попов