Направо към съдържанието

Иван Пашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Пашов
български политик
Роден
Починал
Политика
ПартияБългарска работническа социалдемократическа партия (1900 – 1903)
Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (1903 – 1919)
БКП (1919)
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   

Иван Иванов Пашов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Роден е в село Атлари, Казанлъшко, на 4 януари 1881 година.[1] От 1900 г. е член на БРСДП, а през 1914 г. завършва право в Брюксел.[1] От 1920 до 1925 г. е член на Военната организация на БКП, за което след Атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. е осъден на доживотен затвор, но е освободен през 1933 г.[1] Членува в Централната ревизионна комисия на БКП.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (1945 – 1954) и народен представител (1945 – 1955).[2][3][4]

След Х пленум на ЦК на БРП (к) в 1946 година Пашов заедно с Кръстьо Стойчев, Георги Трайков и Ангел Динев е част от официална българска делегация, която посещава Югославия и присъства на Първия конгрес на Народния фронт в Скопие. Скопските оратори критикуват силно България и БРП (к) и настойчиво искат присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Кръстьо Стойчев от българска страна говори в същия дух в Скопие и при завръщането си в България. За разлика от другите членове на делегацията обаче Пашов пише обективен доклад до Георги Димитров, в който описва пълния „македонски шовинизъм“, преследването на населението във Вардарска Македония, ако говори български, неразбирането на „македонския език“ от учениците и не желанието им да го изучават.[5]

През 1947 – 1950 г. е член на Президиума на Народното събрание,[6] а същевременно от 2 ноември 1949 година до 14 декември 1952 година е и кмет на София (председател на Софийския градски народен съвет).[1] Между 1952 и 1955 г. е член на Националния съвет на ОФ. От 1954 до 1955 г. е член на ЦК на БКП.

Иван Пашов умира на 29 октомври 1955 година в София.

  1. а б в г Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 117.
  2. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен на 27 ноември 2010 
  3. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 14, архив на оригинала от 4 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130104181638/http://archives.bg/politburo/bg/sekretnidokumenti/1944-1949/1776---53--22--1949-, посетен на 15 декември 2012 
  4. Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946 – 2002). Видин, 2006, с. 90
  5. Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-84-8. с. 62.
  6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 327