Харалампи Карастоянов
| Харалампи Карастоянов | |
| български фармацевт | |
 | |
| Роден |
6 февруари 1855 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 5 октомври 1934 г.
|
| Учил в | Тартуски университет |
| Народен представител в: V ВНС | |
| Харалампи Карастоянов в Общомедия | |
Датите са по Григорианския календар (нов стил), освен ако не е указано иначе.
Харалампи Карастоянов е български фармацевт, революционер и политик от Народната партия, кмет на София.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Харалампи Карастоянов е роден на 18 февруари (6 февруари стар стил) 1855 г. в град Свищов.[1] Четник е в четата на Филип Тотю.[1] По време на Руско-турската война е доброволец в Българското опълчение. В периода 1882 – 1885 г. учи фармация в Москва. Между 1886 – 1889 г. специализира токсикология в Тарту, днес Естония със стипендия на Върховния медицински съвет.
След връщането си в България Карастоянов преподава известно време в Софийския университет по специалностите токсикология, аналитична химия, теоретична и органична химия.[1] Между 1894 и 1898 г. е редовен професор, но напуска университета по собствено желание[2]. Редактор е на списание „Фармацевтически преглед“, а през 1897 г. издава книгата „Аптекарския въпрос в България“.[1]
През юни-юли 1911 година Харалампи Карастоянов е депутат в V велико народно събрание.[3] На 31 август 1911 година кмет на София – първоначално начело на временна комисия след отстраняването на демократа Константин Батолов, а след проведените местни избори и като редовен кмет – и остава на поста до 4 юни 1912 година.[1] Сред инициативите му на поста са закриването на публичните домове и стъпките за побратимяване на София с Париж.[1] През този период продължава активното изграждане на училища в бързо растящия град.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Улица в квартал Банишора, София е наименувана „Харалампи Карастоянов“ (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]| Константин Батолов | → | кмет на София (31 август 1911 – 4 юни 1912) | → | Иван Д. Гешов |
