Емануил Манов
| Емануил Манов | |
| български юрист | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 1948 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Баща | Елисей Манов |
Емануил Елисеев Манов е представител на пиротската емиграция в София, български юрист, виден радикалдемократ и съдия от 1-ви състав на Народния съд.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1884 г.[1] в Пирот,[2] отстъпен шест години по-рано от Османската империя на Княжество Сърбия. Негов баща е пиротският възрожденец Елисей Манов. Подобно на други жители на града, семейството се изселва в Княжество България, като Манови емигрират след Сръбско-българската война.
В София младият Манов сътрудничи на вестниците „Епоха“ и „Народ“. Покрай работата си за тях се познава с Григор Чешмеджиев.[3] В годините на Първата световна война вече упражнява адвокатска практика.[2] Присъства като Emmanuel Manoff, avocat в подробно обръщение на френски език към САЩ и Антантата, с което през 1919 г. членове на пиротската емиграция в Царство България настояват Пиротски окръг да не попада отново под властта на сръбската държава.[2]
По това време адв. Манов е изтъкнат член на Радикалдемократическата партия. В опит тя да бъде реформирана се предприема смяна на ръководството ѝ, а пиротчанинът става неин нов секретар.[4] През 1920 г. в. „Радикал“ отпечатва статия, в която адв. Манов обяснява бързото развитие на Цариброд след 1878 г. като резултат от гоненията на пиротчани от сръбските власти и преселването им в малкото погранично българско градче.[5] На следващата година изразява недоволството си от закона за осъждането на виновниците за националната катастрофа, причинена от участието на Царство България на страната на Централните сили в Първата световна война.[6] Непосредствено след преврата от 19 май 1934 г. Чешмеджиев се свързва с адв. Манов и му възлага задачата да узнае подробности за новосъздалата се политическа обстановка в страната лично от участника в събитията Дамян Велчев.[3]
Влиза в Първи тринадесетчленен върховен състав на Народния съд, който е образуван за съдене на бившите регенти на Царство България, бившите дворцови съветници на покойния цар Борис ІІІ и бившите министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.[7]
Умира през 1948 г.[1] Погребан е в Парцел 32 на Централните софийски гробища.[1]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Синът му Елисей Емануилов Манов завършва фармация в Софийски университет в края на 1925 г.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Погребани в Парцел 34
- ↑ а б в Adresse-Plébiscite des Originaires de Pirot habitant en Bulgarie a Monsieur Le Président Wilson et aux Gouvernements Anglais, Français, Italien, Tchèque, Croate, Polonais, etc. Avec une carte. Sofia, 1919, p. 26
- ↑ а б Чешмеджиев, Григор, Политически спомени, издателство на Отечествен фронт, София 1988, стр. 425-426
- ↑ Годишник на Софийския университет Климент Охридски, Исторически факултет, т. 74–76, издател Исторически факултет, София 1982, стр. 238
- ↑ В. „Радикал“, бр. 251, София 12 ноември 1920
- ↑ В. „Радикал“, бр. 29, София 9 февруари 1921
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, проект „Народният съд 1944–1945“
- ↑ Димитрова, Надежда, Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Кл. Охридски“, 1888-1974, Том 2, София 1975, стр. 931