Направо към съдържанието

Емануил Манов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емануил Манов
български юрист
Роден
1884 г.
Починал
1948 г. (64 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
БащаЕлисей Манов
Реклама на адвокат Манов от вестник „Радикал“ от 20-те години на XX век

Емануил Елисеев Манов е представител на пиротската емиграция в София, български юрист, виден радикалдемократ и съдия от 1-ви състав на Народния съд.

Роден през 1884 г.[1] в Пирот,[2] отстъпен шест години по-рано от Османската империя на Княжество Сърбия. Негов баща е пиротският възрожденец Елисей Манов. Подобно на други жители на града, семейството се изселва в Княжество България, като Манови емигрират след Сръбско-българската война.

В София младият Манов сътрудничи на вестниците „Епоха“ и „Народ“. Покрай работата си за тях се познава с Григор Чешмеджиев.[3] В годините на Първата световна война вече упражнява адвокатска практика.[2] Присъства като Emmanuel Manoff, avocat в подробно обръщение на френски език към САЩ и Антантата, с което през 1919 г. членове на пиротската емиграция в Царство България настояват Пиротски окръг да не попада отново под властта на сръбската държава.[2]

По това време адв. Манов е изтъкнат член на Радикалдемократическата партия. В опит тя да бъде реформирана се предприема смяна на ръководството ѝ, а пиротчанинът става неин нов секретар.[4] През 1920 г. в. „Радикал“ отпечатва статия, в която адв. Манов обяснява бързото развитие на Цариброд след 1878 г. като резултат от гоненията на пиротчани от сръбските власти и преселването им в малкото погранично българско градче.[5] На следващата година изразява недоволството си от закона за осъждането на виновниците за националната катастрофа, причинена от участието на Царство България на страната на Централните сили в Първата световна война.[6] Непосредствено след преврата от 19 май 1934 г. Чешмеджиев се свързва с адв. Манов и му възлага задачата да узнае подробности за новосъздалата се политическа обстановка в страната лично от участника в събитията Дамян Велчев.[3]

Влиза в Първи тринадесетчленен върховен състав на Народния съд, който е образуван за съдене на бившите регенти на Царство България, бившите дворцови съветници на покойния цар Борис ІІІ и бившите министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.[7]

Умира през 1948 г.[1] Погребан е в Парцел 32 на Централните софийски гробища.[1]

Синът му Елисей Емануилов Манов завършва фармация в Софийски университет в края на 1925 г.[8]