Елисей Манов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елисей Манов
български обществен деец
Роден:
Починал: 1 март 1931 г.

Елисей Манов е български просветен деец от Възраждането.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Манов е роден в Пирот. Внук е на Георги Дюстабанлията и син на Мано Лилов, възрожденски дейци от Пирот. Учителства в родния си град от 1872 до 1876 година, като организира и развива читалищното дело в града и популяризира творчеството на Петко Рачов Славейков и други възрожденци. В 1878 година участва в организирането на съпротива срещу сръбската окупация на Пирот и пише редица протесни писма на пиротчани против откъсването на Пиротско от България.

След 1878 година Манов емигрира в България. Учителства в Пирдоп и Цариброд. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. След 1885 г. живее в София. Работи в Сметната палата. Подпомага Константин Иречек и Васил Златарски при проучвания и изследвания на родния му край. През 1917-1918 година е член е на Поморавския народо-просветен комитет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]