Анна Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна Николова
български класически филолог
Родена
16 април 1939 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работила в Софийския университет

Анна Бориславова Николова е български класически филолог, университетски преподавател, учител и преводач. Изследовател на сребърния и късен латински език и литература, както и на средновековната латинска литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна Николова е родена на 16 април 1939 г. в София. През 1962 г. завършва класическа филология в Софийския университет и оттогава работи в университета като хоноруван преподавател и асистент (1962 - 1974 г.), старши асистент (1974 г.), главен асистент (1975 г.), доцент (1988 г.) по римска литература. От 2004 г. насам е professor emeritus. Доктор по класическа филология (1975 г.). Зам. декан на ФКНФ (1989-1993), ръководител на катедра Класическа филология (1991-1999). Отличена с почетен знак на Софийския университет със синя лента (2010).

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Дисертация на тема „Хронология на диалозите на Луций Аней Сенека (въз основа на De ira и De clementia)“. Хабилитационен труд на тема „Хронология на диалозите De vita beata, De tranquillitate animi и De brevitate vitae на Луций Аней Сенека“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

По-важни уводи и послеслови[редактиране | редактиране на кода]

  • Гай Светоний Транквил и неговите животописи. Увод към „Дванадесетте цезари“ на Светоний, София: Народна култура, библ. Хермес, 1981, стр.5-8.
  • „Етиопска повест“ през вековете. Увод към превода на „Етиопска повест“, София: Народна култура, библ. Хермес, 1982, стр.5-9.
  • Жив глас от бурни времена. Увод към „Избрани писма“ от Цицерон, София: Народна култура, библ. Хермес, 1983, стр.5-10.
  • Марк Тулий Цицерон, живот и дело. Увод към „Избрани речи“ от Марк Тулий Цицерон, 1983, стр. 27-43.
  • За постижимостта на високонравственото. Увод към „Етически трактати“ на Цицерон, София: Народна култура, библ. Хермес, 1984, стр. 5-11.
  • Писмата на Плиний Млади. Увод към „Писма“ от Плиний Млади, София: Народна култура, библ. Хермес, 1984, стр. 5-9.
  • Послеслов към „Атически нощи“ на Авъл Гелий, 1985, стр. 234-236.
  • Към златния век на римската лирика. Увод към „Звезден венец. Римски поети“, 1987, стр. 5-15.
  • Римска литература, 1988, изд. Отечество, съставителство, бележки и послеслов - „Пътят на римската литература“, стр. 260-271.
  • Тит Ливий и неговото литературно дело. Увод към Тит Ливий, Достопаметни герои и деяния, София: Народна култура, 1989, библ. Хермес, стр.5-7.
  • Апулей прозаикът. Увод към „Апология“ на Апулей, София: Народна култура, библ. Хермес, 1990, стр. 5-11.
  • Квинт Хораций Флак - живот и дело, увод към „Събрани творби“ на Хораций, 1992, стр. 7-19.
  • Увод към превода на „За подражанието на Христа“. София: Хемус, 1996.
  • Увод към „Римската цивилизация“ на Пиер Гримал. София: Български художник, 1998.
  • Философът Сенека – наставник и възпитател: „За Снизходителността“ и „За благодеянията“. Предговор към „За благодеянията“, „За снизходителността“ от Луций Аней Сенека. София: Рива, 2001, 7–15.
  • Един философ по пътя към щастливия живот. Предговор към Диалози от Луций Аней Сенека. София: Рива, 2002, 7–22.

По-важни преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Гай Светоний Транквил, Дванадесетте цезари. София: Народна култура, 1981 (Библиотека „Хермес“) (биографиите на Калигула, Клавдий, Нерон, Нерва, Вителий, Веспасиан, Тит и Домициан)
    • второ издание, София: Рива, 2002.
  • Луций Аней Сенека. Избрани диалози. София, 1987
    • второ пълно издание на диалозите с включване на За отдиха – прев. П. Стоянова и Утешение към Полибий – прев. А. Шелудко), София: Рива, 2002.
  • Св. Аврелий Августин. Изповеди. София, 1993 (Библиотека „Хермес“)
    • второ издание, София: Изток-Запад, 2006.
  • Хроника на фамилията Булгари от остров Корфу. София: ААпостроф, 2006.
  • Св. Аврелий Августин. Разговори със себе си. В: Поредица Cultura animi. Св. Аврелий Августин. Избрани произведения, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.
  • Св. дон Джовани Боско. Спомени. София: Изток-Запад, 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]