Авъл Гелий

Авъл Гелий Aulus Gellius
римски писател
Роден	около 130 г. Рим, Римска империя
Починал	около 180 г. Рим, Римска империя
Националност	Римска империя
Литература
Период	150 – 170
Авъл Гелий в Общомедия

Авъл Гелий (на латински: Aulus Gellius; Agellius; * 130 г.: † 180 г.) е латински писател и съдия от 2 век, през Средновековието наричан погрешно и Агелий.

Биография

Роден е вероятно през 130 г. в Рим или в провинцията Африка и произлиза от фамилията Гелии.

По-голямата част от живота си той със сигурност прекарва в Рим. Там учи граматика при Сулпиций Аполинарий и реторика вероятно при Антоний Юлиан и при Фронтон. Живелият в столицата софист Фаворин от Арелат му оказва голямо влияние. Също там се запознава с писателя Апулей - автор на повестта "Златното магаре". В Рим е избран по-късно за съдия на iudicia privata.

От 165 до 167 г. на 30 г. живее в Атина, където следва между философия при и в училището на Тавър. В училището се сприятелява с Ирод Атик.

Гелий умира вероятно в Рим през 180 г.

Творчество

Атически нощи (на латински: Noctes Atticae) е единственото запазено произведение Авъл Гелий, написано около 170 г. в Рим. Представлява сборник от разнообразни бележки и разсъждения върху езика, литературата, правото, философията, историята и науките на Античността.

Заглавието на произведението идва от времето, когато Гелий е учил в Атина и е събирал различни интересни бележки по време на зимните нощи в Атика. Самият автор пише:

> “Haec quidem, ut memini, inter notas Atticarum noctium commentatus sum.”

(„Това, доколкото си спомням, съставих в бележките си през атическите нощи.“)

Целта на творбата не е систематичен научен труд, а по-скоро събрани на едно място любопитни факти и размисли за ползване и удоволствие.

Произведението е съставено от 20 книги, от които почти всички са запазени до наши дни (освен частично VIII книга). Всяка книга е разделена на глави, които представляват независими бележки на разнообразна тематика.

Сред обсъжданите теми са:

• Граматика и езикови разсъждения;

• Философски дискусии;

• Исторически анекдоти;

• Юридически казуси от римското право;

• Природонаучни обяснения и медицински наблюдения;

• Афоризми и разкази за древни обичаи.

"Атически нощи" има особено значение за съвременната историческа и филологическа наука, тъй като чрез цитати и обобщения в текста са запазени фрагменти от иначе изгубени или частично оцелели антични съчинения. Сред тях са:

• Фрагменти от речите на Марк Порций Катон Стари (Cato Maior).

Гелий често цитира Катон заради стила и мъдростта му.

• Сведения за трудовете на Масурий Сабинус и други древни юристи, които се отнасят до римското право и обичаи.

• Фрагменти от граматическите трудове на Квинтилиан.

• Афоризми и философски разсъждения на стоиците, особено Епиктет.

• Сведения за изчезнали съчинения на Плавт и други ранни латински драматурзи.

Стилът на Гелий е ненатрапчив, разговорен и достъпен. Той не претендира да бъде оригинален мислител, а се стреми да бъде полезен и интересен компилатор на знания. Често вмъква лични впечатления и наблюдения, което прави текста жив и непосредствен.

Атически нощи е безценен източник за изучаването на античната култура. Благодарение на Гелий, до нас са достигнали фрагменти от произведения на много други автори, чиито оригинални текстове са изгубени. През Средновековието и Ренесанса книгата се е ползвала като учебно помагало по латински език и реторика.

Възраждането на интереса към класическата античност през хуманизма води до разпространението на Атически нощи в множество ръкописи и ранни печатни издания.

Източници

• Авъл Гелий, Атически нощи, София: Наука и Изкуство, 1985, (частично издание, с.294)
• Leofranc Holford-Strevens, Aulus Gellius. Oxford University Press, Oxford 1989, 2005, ISBN 0-19-928980-8.

Външни препратки

• Gellius: Noctes Atticae (на латински; и на английски: кн. 13)
• Attic Nights (на латински: кн. 1‑11, 13, 20)