Фаворин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фаворин
древноримски философ
Роден
около 85 г.[1]
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия

Фаворин (на гръцки: Φαβωρῖνος; на латински: Favorinus, Favō'rīnus, Fanus, ок. 80 в Арл - 160 г. в Рим) е римски философ и софист през 1/2 век от Арелат (Арл) в Галия. Той е повечето скептик, ученик и слушател на Дион Хрисостом. Той се представя в Рим, Атина, Йония и Коринт и е приятел на Плутарх, който му посвещава произведението си De primo frigido (За примѐрната студенина). Той е противник на Полемон от Лаодикея и затова по времето на Адриан e изгонen на остров Хиос.

По времето на Антонин Пий той е отново за винаги в Рим, където е обичан от публиката.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Три речи:
    • Κορυνθιακός, за Коринт.
    • περὶ τύχης (За Тихи), обяснение на съдбата.
    • περὶ φυγῆς (За заточението), писано в изгнанието му на Хиос.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Дион Хрисостом, 37, 25
  • Авъл Гелий, Nuits attiques, I, 10, I, 3, 27
  • СудаΦαβωρῖνος
  • Eugenio Amato – Y. Julien, Favorinos d'Arles. Oeuvres I. Introduction générale – Témoignages – Discours aux Corinthiens – Sur la Fortune Les Belles Lettres, Paris 2005.
  • Eugenio Amato, Favorinos d'Arles. Oeuvres III. Fragments Les Belles Lettres, Paris 2010.
  • а б www.treccani.it.