Михаил Хилков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Хилков
руски политик
Михаил Хилков 
Роден: 6 декември 1834 г.
Тверска губерния, Русия
Починал: 8 март 1909 г. (74 г.)

Княз Михаил Иванович Хилков е руски държавен деец, железничар, предприемач, министър на железопътния транспорт (1895-1905), член на Държавния съвет, служил за кратко като министър в Княжество България.

Хилков е потомствен дворянин от Тверска губерния, с потекло от основателя на Киевска Рус княз Рюрик. Баща му е хусарски офицер с успешна военна кариера и значително състояние. Младият Хилков получава образование в училище за дворянски деца в столицата Петербург. След завършването му, между 1853 и 1857 година, е младши офицер в гвардейски егерски полк. Изоставя военната кариера със звание щабскапитан и преминава на служба в министерството на външните работи, но и там не се задържа дълго[1].

След отмяната на крепостното право (1861) Хилков раздава по-голямата част от имуществото си на освободените селяни[2]. През 1864 г. заминава за Северна Америка, където взема участие в прокарването на Трансконтиненталната железопътна линия. За 4 години се издига от обикновен работник през машинист и старши машинист до завеждащ служба за подвижния състав. Напуска Америка, за да се пресели в Ливърпул, където работи като шлосер в завод за парни локомотиви[1].

Хилков се завръща в Русия през 1868 г. Близо 10 години работи като началник на железопътни участъци в европейската част на империята. По време на руско-турската война от 1877-1878 година работи на санитарен влак като пълномощник на „Червения кръст“. През 1880-1882 г. се заема със строежа на железопътна линия през пустинята до Кизил Арват, което способства за покоряването на Туркменистан от Русия[1][2].

Повикан в България, от март до септември 1883 г. Хилков ръководи Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, на което се възлагат предстоящите големи железопътни строежи в Княжеството. Напуска поста скоро след падането на кабинета Соболев[3].

След престоя си в България Хилков отново работи за изграждането на железопътната мрежа в Централна Азия. По-късно е регионален директор на няколко железопътни линии в Европейска Русия. През 1894 г. става главен инспектор на руските железници, а от януари 1895 г. оглавява руското министерство на железопътния транспорт[1]. Остава на поста до революцията от 1905 г. През този период общата дължина на железопътните линии на Русия нараства почти двойно, до 60 000 km[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Альманах современных русских государственных деятелей. Санкт-Петербург, 1897, с. 186-190 (достъп 14 април 2015)
  2. а б в Тулисов, Е. С. Почетные граждане Екатеринбурга. Исторические очерки. Екатеринбург, Издателство „Сократ“, 2008С. 20-21 (достъп 14 април 2015)
  3. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник, София, 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 14 април 2015)