Перикле Папахаджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Перикле Папахаджи
Pericle Papahagi
румънски фолклорист
Роден
Починал

Образование Букурещки университет

Перикле Папахаджи (на румънски: Pericle Papahagi) е румънски учен - езиковед, етнограф и фолклорист, от арумънски произход, член-кореспондент на Румънската академия (1916).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Папахаджи е роден в 1872 година в голямото македонско влашко (арумънско) село Авдела, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Негов племенник е Таке Папахаджи. Учи в Авдела. Завършва Румънския лицей в Битоля в 1891 г.[1] Преподава в лицея от 1895 до 1898 година.[2] Участва в редакционния комитет на списание „Фръцилия“.[3] После учи в Букурещ и в Лайпцигския университет, където защитава докторат по филология. Преподава в Солун и Гюргево, а след това в гимназията в Силистра, на която е и директор.

Издава произведенията на Теодорос Кавалиотис, Константин Укута и Даниил Москополец. Публикува „Арумънска или македонорумънска граматика“ (Gramatica aromână sau macedoromână) на Михаил Бояджи (Бояджиу) и „Исторически изследвания на Балканския полуостров“ (Studii istorice asupra Peninsulei Balcanice) на Йоан Караджани. Всички тези редки творби са с голямо значение за румънското езикознание. Папахаджи се занимава с историята, географията, етнографията и фолклора на арумъните. Разширява и изследванията върху мъгленорумъните. Изследва балканската топонимия. Под егидата на Румънската академия публикува богат фолклорен материал, събран от почти всички региони, обитавани от арумъните.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Papahagi, Pericle. Scriitori aromâni din sec. XVIII. București, Inst. de Arte Grafice „Carol Göbl“ S-sor Ion St. Rasidescu, 1909.
  • Din literatura poporană a aromânilor, 2 vol. (1900)
  • Românii din Meglenia. Texte și gosar (1900)
  • Meglenoromânii. Studiu etnografico-filologic, 2 vol. (1902)
  • Graie aromâne (1905)
  • Basme aromâne și glosar (1905)
  • Papahagi, Pericle. Scriitori aromâni din sec. XVIII. București, Inst. de Arte Grafice „Carol Göbl“ S-sor Ion St. Rasidescu, 1909.
  • Din trecutul cultural al aromânilor (1912)
  • Poesia înstăinării la aromâni (1912)
  • Numiri etnice la aromâni (1925)
  • Urme românești în toponimia Peninsulei Balcanice (1925)
  • Macedoromânuu sau aromânii (1927)
  • "Un veac de poezie aromână", Hristu Cândroveanu 1985.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arginteanu, Ion D. Raportul despre mersul liceului in curs de 25 de ani. // Lumina (10 festival). Octombrie 1905. с. 303.
  2. Arginteanu, Ion D. Raportul despre mersul liceului in curs de 25 de ani. // Lumina (10 festival). Octombrie 1905. с. 307.
  3. Pariza, Maria. Presa aromane in date, www.proiectavdhela.ro
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Румъния“         Портал „Румъния