Теодорос Кавалиотис
| Теодорос Кавалиотис Θεόδωρος Καβαλιώτης | |
| гръцки просветен деец | |
| Роден |
1718 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Православна църква |
Тео̀дорос Кавалио̀тис (на гръцки: Θεόδωρος Καβαλιώτης; на арумънски: Teodor Kavalioti) е гръцки учен, просветен деец и свещеник, видна фигура на Новогръцкото просвещение.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1718 година.[3] По етнически произход е арумънин,[4] грък[5] или албанец, като самият той никъде не коментира въпроса, явно смятайки го за несъществен.[6] Спорно е и дали получава фамилията си Кавалиотис (в превод Кавалски), тъй като е роден в Кавала или по друга причина, но прекарва по-голямата част от живота си в Москополе. Учи в Москополе, а след това философия и математика в училището Маруциос в Янина (1732 – 1734) при Евгениос Вулгарис.[7]
От 1743 година работи като преподавател в училище, което после се преобразува в т.нар. Нова академия в Москополе.[8] В 1750 година наследява Севастос Леонтиядис като директор на училището и остава такъв 21 години (1748 – 1769).[9] Трудовете му, написани на гръцки са „Логика (1749, непубликуван), „Физика“ (1752, непубликуван), „Новогръцка граматика“ (1760), „Метафизика“ (1767), „Протопирия“ (1770). Те са изключително популярни на балканите и ръкописни преписи са откривани дори в Яш. След разрушаването на Москополе в 1769 година вероятно заминава за Токай. В 1773 година се връща в Москополе,[9] но не успява да възстанови Академията[10] През юни 1789 година става свидетел на ново разрушение на града от местните мюсюлмански бейове. Кавалиотис умира на 11 август 1789 година.[11][12]
Протопирия
[редактиране | редактиране на кода]Сред най-известните му трудове е триезиковият речник на гръцки, армънски и албански език. В 1770 година Кавалиотис отпечатва във Венеция в печатницата на Антонио Бортоли учебник, наречен „Протопирия“.[13] „Протопирия“ има 104 страници, като от 15 до 59 има триезичен речник на 1170 гръцки, арумънски и албански думи.[14] Целта на речника е елинизацията на негръцкоговорещите православни общности на Балканите.[15][16] Речникът е публикуван отново в 1774 от шведския[17] професор Йохан Тунман, който преподава в Университета на Хале-Витенберг. Тунман добавя латински превод на думите.[18]
Извадка от първата страница на речника
[редактиране | редактиране на кода]
| Ῥωμαίϊκα (Ромейски – гръцки) |
Βλάχικα (Влашки – арумънски) |
Ἀλβανίτικα (албански) |
Български превод |
|---|---|---|---|
| Ἀββᾶς | Ηγούμενου | Ηγκουμέν | Игумен |
| Ἀγαλια | Ανάργα | Γκαντάλε | Бавно |
| Ἀγαπῶ | Βόη | Ντούα | Обичам |
| Ἄγγελος | Άγγελου | Έγγελ | Ангел |
| Ἀγγεῖον | Βάσου | Ένᾳ | Гърне |
| Ἀγγίϛρι | Γκρέπου | Γκρέπ | Кукичка |
| Ἀγελάδα | Βάκᾳ | Λιόπᾳ | Крава |
| Ἅγιος | Σᾴμτου | Σσιέντ | Свети |
| Ἀγκάθι | Σκίνου | Γκιέπ | Трън |
| Ἀγκάλη | Μπράτζᾳ | Πουσστίμ | Прегръдка |
| Ἀγκοῦρι | Καϛραβέτζου | Κραϛαβέτζ | Краставица |
| Ἀγκῶνας | Κότου | Μπᾳλλίουλ | Лакът |
| Ἀγνάντια | Καρσσί | Κουντρέ | Отсреща |
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Εἰσαγωγὴ εἰς τὰ ὀκτω μέρη τοῦ λόγου. Ἐν Μοσχοπόλει 1760 καὶ Ἑνετίῃσι 1774.
- Ἔπη πρὸς τὸν ἐξαρχικῶν ἐν Μοσχοπόλει ἐπιδημήσαντα Ἰωαννίκιον Χαλκηδόνος ἐν ἔτει 1750 Μαΐου 2.
- Μετάφρασις ἀλβανικὴ τῆς Καινῆς Διαθήκης.[19]
- Πρωτοπειρία. Ἑνετίῃσιν, 1770. Παρὰ Ἀντωνίῳ τῷ Βόρτολι.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Asterios I. Koukoudēs. The Vlachs: Metropolis and Diaspora. Zitros, 2003, ISBN 978-960-7760-86-9, p. 335.
- ↑ Πούλιος, Χαρίσης. Κατάλογος των εν τοις γράμμασι διαλαμψάντων Μακεδόνων από της καταλύσεως της βυζαντινής αυτοκρατορίας μέχρι της εθνεγερσίας // Μακεδονικόν Ημερολόγιον 3. 1911. σ. 171. (на гръцки)
- ↑ Εισήγηση Α΄βάθμιας Εκπαίδευσης Καβάλας
- ↑ Lloshi, Xhevat. Rreth Alfabetit te shqipes. Logos, 2008. ISBN 99895822688. с. 273 – 276. Посетен на 1 юни 2010.
- ↑ Kahl Thede, Γλώσσα και στόχοι του πρώιμου αρμανικού, γραπτού λόγου (1731 – 1813), p. 71 (German original: Sprache und Intention der ersten aromunischen Textdokumente, 1731 – 1809) in Για την ταυτότητα των Βλάχων: εθνοπολιτισμικές προσεγγίσεις μιας βαλκανικής πραγματικότητας, Βιβλιόραμα (2009)
- ↑ Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 142.
- ↑ Dieter Kremer: Actes du XVIIIe Congrès International de Linguistique et de Philologie Romanes; 1989. p. 122
- ↑ Tassos A. Mikropoulos. Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society: Dusty traces of the Muslim culture. Earthlab. ISBN 978-960-233-187-3, p. 316.
- ↑ а б Κεκρίδης (1988), p. 283
- ↑ Kekridis (1989): p. 66
- ↑ The Codex of Saint John Prodromos' monastery, Moschopolis: 1789, Αὐγούστου 11 ἡμέρα ϐ ἐπλέρωσεν τὸ κοινὸν ὁ ἱεροδιδάσκαλος Πρωτοπαπᾶς Θεόδωρος Ἀναστασίου Καβαλλιώτης – Αἰωνία τοῦ ἡ μνήμη. (p. 29.)
- ↑ Kekridis (1989): p. 68
- ↑ Greece and the Balkans: identities, perceptions and cultural encounters since the Enlightenment; ed. by Tziovas, Dimitris. [1]
- ↑ Lloshi p. 282
- ↑ Friedman A. Victor. After 170 years of Balkan linguistics. Wither the Millennuim? Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine. University of Chicago. p. 2: ...given the intent of these comparative lexicons was the Hellenization of non-Greek-speaking Balkan Christians...
- ↑ Horst Förster, Horst Fassel. Kulturdialog und akzeptierte Vielfalt?: Rumänien und rumänische Sprachgebiete nach 1918. Franz Steiner Verlag, 1999. ISBN 978-3-7995-2508-4. p. 35, 45.
- ↑ Johann Thunmann: On the History and Language of the Albanians and Vlachs // R. Elsie. Архивиран от оригинала на 2010-06-17. Посетен на 2011-01-05.
- ↑ Lloshi pp. 290 – 292 and p.317
- ↑ Κ. Σάθας: Νεοελληνικὴ φιλολογία. 1868
|
| |||||||||||||||||||||
