Теодорос Кавалиотис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Теодорос Кавалиотис
Θεόδωρος Καβαλιώτης
гръцки просветен деец
Роден
1718 г.
Починал
11 август 1789 г. (71 г.)

Тео̀дорос Кавалио̀тис (на гръцки: Θεόδωρος Καβαλιώτης, на арумънски: Teodor Kavalioti) е гръцки учен, просветен деец и свещеник, видна фигура на Новогръцкото просвещение.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1718 година.[2] По произход е арумънин[3] или грък[4]. Спорно е и дали получава фамилията си Кавалиотис (в превод Кавалски), тъй като е роден в Кавала или по друга причина, но прекарва по-голямата част от живота си в Москополе. Учи в Москополе, а след това философия и математика в училището Маруциос в Янина (1732 - 1734) при Евгениос Вулгарис.[5]

От 1743 година работи като преподавател в училище, което после се преобразува в т.нар. Нова академия в Москополе.[6] В 1750 година наследява Севастос Леонтиядис като директор на училището и остава такъв 21 години (1748–1769).[7] Трудовете му, написани на гръцки са „Логика (1749, непубликуван), „Физика“ (1752, непубликуван), „Новогръцка граматика“ (1760), „Метафизика“ (1767), „Протопирия“ (1770). Те са изключително популярни на балканите и ръкописни преписи са откривани дори в Яш. След разрушаването на Москополе в 1769 година вероятно заминава за Токай. В 1773 година се връща в Москополе,[7] но не успява да възстанови Академията[8] През юни 1789 година става свидетел на ново разрушение на града от местните мюсюлмански бейове. Кавалиотис умира на 11 август 1789 година.[9][10]

Протопирия[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните му трудове е триезиковият речник на гръцки, армънски и албански език. В 1770 година Кавалиотис отпечатва във Венеция в печатницата на Антонио Бортоли учебник, наречен „Протопирия“.[11] „Протопирия“ има 104 страници, като от 15 до 59 има триезичен речник на 1170 гръцки, арумънски и албански думи.[12] Целта на речника е елинизацията на негръцкоговорещите православни общности на Балканите.[13][14] Речникът е публикуван отново в 1774 от шведския[15] професор Йохан Тунман, който преподава в Университета на Хале-Витенберг. Тунман добавя латински превод на думите.[16]

Извадка от първата страница на речника[редактиране | редактиране на кода]

Корица на „Протопирия“, Венеция, 1770.
Ῥωμαίϊκα
(Ромейски - гръцки)
Βλάχικα
(Влашки - арумънски)
Ἀλβανίτικα
(албански)
Български превод
Ἀββᾶς Ηγούμενου Ηγκουμέν Игумен
Ἀγαλια Ανάργα Γκαντάλε Бавно
Ἀγαπῶ Βόη Ντούα Обичам
Ἄγγελος Άγγελου Έγγελ Ангел
Ἀγγεῖον Βάσου Ένᾳ Гърне
Ἀγγίϛρι Γκρέπου Γκρέπ Кукичка
Ἀγελάδα Βάκᾳ Λιόπᾳ Крава
Ἅγιος Σᾴμτου Σσιέντ Свети
Ἀγκάθι Σκίνου Γκιέπ Трън
Ἀγκάλη Μπράτζᾳ Πουσστίμ Прегръдка
Ἀγκοῦρι Καϛραβέτζου Κραϛαβέτζ Краставица
Ἀγκῶνας Κότου Μπᾳλλίουλ Лакът
Ἀγνάντια Καρσσί Κουντρέ Отсреща

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Εἰσαγωγὴ εἰς τὰ ὀκτω μέρη τοῦ λόγου. Ἐν Μοσχοπόλει 1760 καὶ Ἑνετίῃσι 1774.
  • Ἔπη πρὸς τὸν ἐξαρχικῶν ἐν Μοσχοπόλει ἐπιδημήσαντα Ἰωαννίκιον Χαλκηδόνος ἐν ἔτει 1750 Μαΐου 2.
  • Μετάφρασις ἀλβανικὴ τῆς Καινῆς Διαθήκης.[17]
  • Πρωτοπειρία. Ἑνετίῃσιν, 1770. Παρὰ Ἀντωνίῳ τῷ Βόρτολι.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Asterios I. Koukoudēs. The Vlachs: Metropolis and Diaspora. Zitros, 2003, ISBN 9789607760869, p. 335.
  2. Εισήγηση Α΄βάθμιας Εκπαίδευσης Καβάλας
  3. Lloshi, Xhevat. Rreth Alfabetit te shqipes. Logos, 2008. ISBN 99895822688. с. 273–276. Посетен на 2010-06-01.
  4. Kahl Thede, Γλώσσα και στόχοι του πρώιμου αρμανικού, γραπτού λόγου (1731-1813), p. 71 (German original: Sprache und Intention der ersten aromunischen Textdokumente, 1731-1809) in Για την ταυτότητα των Βλάχων: εθνοπολιτισμικές προσεγγίσεις μιας βαλκανικής πραγματικότητας, Βιβλιόραμα (2009)
  5. Dieter Kremer: Actes du XVIIIe Congrès International de Linguistique et de Philologie Romanes; 1989. p. 122 [1]
  6. Tassos A. Mikropoulos. Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society: Dusty traces of the Muslim culture. Earthlab. ISBN 9789602331873, p. 316.
  7. а б Κεκρίδης (1988), p. 283
  8. Kekridis (1989): p. 66
  9. The Codex of Saint John Prodromos' monastery, Moschopolis: 1789, Αὐγούστου 11 ἡμέρα ϐ ἐπλέρωσεν τὸ κοινὸν ὁ ἱεροδιδάσκαλος Πρωτοπαπᾶς Θεόδωρος Ἀναστασίου Καβαλλιώτης - Αἰωνία τοῦ ἡ μνήμη. (p. 29.)
  10. Kekridis (1989): p. 68
  11. Greece and the Balkans: identities, perceptions and cultural encounters since the Enlightenment; ed. by Tziovas, Dimitris. [2]
  12. Lloshi p. 282
  13. Friedman A. Victor. After 170 years of Balkan linguistics. Wither the Millennuim? University of Chicago. p. 2: "...given the intent of these comparative lexicons was the Hellenization of non-Greek-speaking Balkan Christians...
  14. Horst Förster, Horst Fassel. Kulturdialog und akzeptierte Vielfalt?: Rumänien und rumänische Sprachgebiete nach 1918. Franz Steiner Verlag, 1999. ISBN 9783799525084. p. 35, 45.
  15. Johann Thunmann: On the History and Language of the Albanians and Vlachs. // R. Elsie.
  16. Lloshi pp. 290-292 and p.317
  17. Κ. Σάθας: Νεοελληνικὴ φιλολογία. 1868
     Портал „Македония“         Портал „Македония