Аверкий (Авдела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аверкий
Averchie
румънски просветен деец

Роден
Починал

Религия Православие

Аверкий (на румънски: Părintele Averchie) е арумънски калугер, един от първите дейци на румънската пропаганда сред арумъните и мъгленорумъните.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1806 година със светското име Атанасие Ячиу Буда (Atanasie Iaciu Buda)[1] във влашкото пиндско село Авдела, което тогава е в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на Яни Ячиу Буда и Анастасия Буда. Баща му по времето на Али паша Янински е кмет на Авдела. Учи в началното училище в родното си село. Когато е на 14 години, умират и двамата му родители и той заминава за Света гора, където се замонашва под името Аверкий. Става архимандрит, ръководи монашеската общност на атонския манастир „Свети Павел“, игумен е на Ивирон, представител на румънските манастири в Солун и Цариград. Три пъти посещава Божи гроб. На Атон е известен като Аверкиос Влахос (Αβέρκιος Βλάχος), заради арумънския си произход.

Аверкий с учениците си, „Македонорумънски албум“, 1880

През 1849 – 1850 година Кристиан Теи, един от участниците в революцията във Влашко от 1848 г., избягал на Хиос, предприема пътуване до Света гора, където се среща с Аверкие. След съединението на Влашко и Молдова Цариградската патриаршия го изпраща в обединеното княжество, за да предотврати секуларизацията на манастирите. През 1862 г. на военен парад в Котрочени възкликва „И аз съм арумънин“. Монасите от Ивирон настояват за отстраняването му. След завръщането му е обвинен в измяна. Напуска Света гора и през Авдела и Търново се установява в Румъния.

Участва в създаването на македонорумъското училище в Букурещ, създадено за арумъни от Балканите. В 1865 година създава училище с интернат в манастира „Свети Апостоли“ в Букурещ. За периода на съществуването на училището до 1871 г. в него учат 40 деца. В 1871 година учениците от Пинд са прехвърлени в лицеите „Свети Сава“ и „Матей Бесараб“.[2] След затварянето на училището отива в манастира „Раду Вода“ в Букурещ. След 1875 година се оттегля в Тесалия, където умира в манасира „Свети Димитър“ в Гризано.[3][4][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • I. I. Velicu – Institutul de la Sfinţii Apostoli şi inceputul mişcãrii de redeşteptare a românilor macedonenii. În: „Revista Istorica românã”, nr. 11-12, Bucuresti, 1941-1942;
  • Max Demeter Peyfuss – Chestiunea Aromâneascã, Bucureşti, 1994;
  • Hristu Candroveanu – Şcoala de la Sfinţii Apostoli. În: „Dimândarea”, an. 3, nr. 2 (10), Bucureşti, 1996;
  • Valeriu Papahagi – Din începuturile culturale ale aromânilor (6). În: „Deşteptarea”, an. 7, nr. 12, Bucureşti 1996.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Румъния“         Портал „Румъния