Харитон Генадиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харитон Генадиев
български журналист
Генадиев на стари години
Генадиев на стари години

Роден
1861 г.
Починал
23 април 1914 г. (53 г.)
Научна дейност
Област Лингвистика
Харитон Генадиев в Общомедия

Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1861 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия.

По-късно служи в Българската екзархия в Цариград и в 1887 година прави неуспешен опит да основе екзархийски вестник в Цариград в 1887 година.[1] Връща се в Пловдив, където закупува печатницата на французина Едуард Дионе и от 1888 до 1890 година издава успешното списание за преводни романи и разкази „Зимни нощи“.[1][2] В 1890 година основава всекидневника „Балканска зора“, първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, на който до 1894 година е главен редактор.[1]

От 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.

Портрет на Генадиев

Прави много преводи от френски:

Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

Умира на 23 април 1914 година в София.[3][4]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Мокрянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Генадий Велешки
(1800 — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василикия
Генадиева
 
Иван Генадиев
(ок. 1830 — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харитон Генадиев
(1861 — 1914)
 
Михаил Генадиев
(1863 — 1945)
 
Никола Генадиев
(1868 — 1923)
 
Павел Генадиев
(1873 — 1959)
 
Екатерина
Венедикова
 
Йордан Венедиков
(1892 — 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фео Мустакова
(1909 — 2011)
 
Асен Генадиев
(1909 — 1987)
 
Василка Генадиева
(1905 — 1973)
 
 
 
 
Венедикови
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 217.
  2. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 33.
  3. Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.
     Портал „Македония“         Портал „Македония