Харитон Генадиев
| Харитон Генадиев | |
| български журналист, лексикограф и преводач | |
 Генадиев на стари години | |
| Роден | Харитон Иванов Генадиев
1861 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев |
| Харитон Генадиев в Общомедия | |
Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1861 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия.
По-късно служи в Българската екзархия в Цариград и в 1887 година прави неуспешен опит да основе екзархийски вестник в Цариград в 1887 година.[1] Връща се в Пловдив, където закупува печатницата на французина Едуард Дионе и от 1888 до 1890 година издава успешното списание за преводни романи и разкази „Зимни нощи“.[1][2] В 1890 година основава всекидневника „Балканска зора“, първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, на който до 1894 година е главен редактор.[1]
От 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.
Прави много преводи от френски:
- Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
- Молиер, „Благородникът“, 1890
- Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
- Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
- Жул Верн, „Чанселор“, 1895
- Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
- Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
- Жул Верн, „Около месечината“, 1919
- Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
Умира на 23 април 1914 година в София.[3][4]
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]| Димитър Мокрянин | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генадий Велешки (1800 — 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Василикия Генадиева | Иван Генадиев (ок. 1830 — 1890) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райчо Генадиев (1859 — ?) | Харитон Генадиев (1861 — 1914) | Михаил Генадиев (1863 — 1945) | Никола Генадиев (1868 — 1923) | Павел Генадиев (1873 — 1959) | Екатерина Венедикова | Йордан Венедиков (1892 — 1919) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Фео Мустакова (1909 — 2011) | Асен Генадиев (1909 — 1987) | Василка Генадиева (1905 — 1973) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 217.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 33.
- ↑ Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 135.
|
