Димитър Мокрянин
| Димитър Мокрянин | |
| просветен деец | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1832 г.
|
Димитър Мокрянин, също Мокранин или Димитри Арнаутинът, е просветен деец от ранното българско възраждане, албанец по произход.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец (днес в Албания), заради което носи прякора Мокрянин.
Започва работа като гръцки учител в Охрид при митрополит Калиник Преспански и Охридски и става негов любимец. Издига значително нивото на охридското училище. При него учат Христо Сапунджиев и Димитър Миладинов. По-късно изпада в немилост пред владиката, тъй като често го осмива за непристойното му поведение. Няколко години преди 1830 година е отстранен от охридското централно училище, където е заменен от Пульо Самарински, и се премества в месокастренското махаленско училище, отдето по-късно отива в град Кавая. В 1832 година се връща в Охрид, но поради избухналата епидемия от холера, влизането в града е забранено и той се установява в охридското село Велестово, където умира от тази инфекциозна болест.[1]
Негов син е митрополит Генадий Велешки.
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]| Димитър Мокрянин | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генадий Велешки (1800 — 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Василикия Генадиева | Иван Генадиев (ок. 1830 — 1890) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райчо Генадиев (1859 — ?) | Харитон Генадиев (1861 — 1914) | Михаил Генадиев (1863 — 1945) | Никола Генадиев (1868 — 1923) | Павел Генадиев (1873 — 1959) | Екатерина Венедикова | Йордан Венедиков (1892 — 1919) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Фео Мустакова (1909 — 2011) | Асен Генадиев (1909 — 1987) | Василка Генадиева (1905 — 1973) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 41, 383-384.
