Кирил Маричков (архитект)
| Кирил (Киро) Христов Маричков | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 28 октомври 1875 г.
|
| Починал | 17 февруари 1922 г.
|
| Националност |  България |
Кирил (Киро) Христов Маричков е български архитект от първите десетилетия на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в град Калофер на 28 октомври 1875 г. и е наследник на известен род. Майка му Елена Странска е сестра на д-р Георги Странски, революционер и политик. След основното си образование Киро Маричков завършва мебелно резбарско училище в Чехия[1]. Следва архитектура в Карлсруе, Германия и се дипломира през 1900 г. От 1903 до 1911 година работи съвместно с архитект Георги Фингов, след което работи самостоятелно.
От 1908 до 1911 година е помощник-кмет на София. През 1906 г. той става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти.
Съвместно с архитект Георги Фингов проектира в София през 1907 г. тогавашната Трета мъжка гимназия, Стопанското училище[2], през 1911 г. още 10 училища и други.
Съвместно с архитект Никола Костов проектира железопътната гара във Варна и железопътната гара в Бургас.
Самостоятелно той е автор на хотел „Империал“ с бар-вариете (първата стоманобетонна сграда с рамова конструкция в България, 1920 г.), на доходното здание[3] на Янко Бакърджиев на улица „Леге“ 4 (1922 г.), на много жилищни сгради: къщата на братя Иванови, която той смята за свой шедьовър, къщата на Иван Мотикаров и други.
Умира на 17 февруари 1922 г. в София. Негов внук е музикантът Кирил Маричков.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Искра Ценкова, „Архитект по призвание (Дядото на „щуреца“ Кирил Маричков е автор на някои от най-красивите сгради в София)“, сп. „Тема“, бр. 28 (196), 18 – 24 юли 2005
- ↑ Сега Музей на МВР – на улица „Лавеле“ 30 в София.
- ↑ Сграда, предназначена да носи доходи от наеми. По-известно е Доходното здание в Русе
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия „България“, т. 4, 1984 г.
