18 СОУ „Уилям Гладстон“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

18 СОУ „Уилям Гладстон“
18-SOU.jpg
Информация
Седалище София, София-град,
Flag of Bulgaria.svg България
Основаване 1907
Вид Средно общообразователно училище
Директор Величка Стойчева
Навигация
Адрес Пиротска“ №68
Сайт http://www.18sou.net/

18 СОУ „Уилям Гладстон“ е средно училище в София, България. Основано е през 1907 г. като Трета софийска мъжка гимназия. Разположено е в сграда на улица „Пиротска“ 68, построена през 1907 г. по проект на архитектите Кирил Маричков и Георги Фингов.

Известно е с изучаването на екзотични чужди езици – китайски, японски и арабски. От учебната 2012/2013 г. се изучава и корейски. Изучават се и западните езици: английски, немски, френски, испански и руски.

История[редактиране | редактиране на кода]

Трета мъжка гимназия е наследник на двете трикласни училища в софийския квартал Три кладенци (Ючбунар), които са били клонове на Първа държавна мъжка гимназия. Учебната 1907/1908 г. става първата за новооткритата Трета държавна мъжка гимназия, която има търговски, реален и класически отдел. Тържественото освещаване на гимназията става на 4 януари 1910 г. С началото на учебните занятия през същата година гимназията получава името на видния държавник Уилям Гладстон, издигнал глас в защита на българите през 1876 г., по време на Априлското въстание. Първи директор на гимназията става д-р Младен Ненов Панчев – доктор по философия и един от видните дейци в сферата на образованието в България от края на XIX – началото на XX в.

Курсът на обучение в гимназията е седемгодишен: от I (сегашен V) до VII (сегашен XI) клас. До III клас обучението се води по обща програма, а от IV клас започва разпределението на учениците по отдели. Търговският отдел просъществува до 1910/1911 г., като дава само два випуска. От учебната 1911/1912 г. в училището вече има само два отдела – реален и класически, а от 1914/1915 г. – само реален. От началото на 1915/1916 г. в гимназията се открива полукласически отдел, който просъществува до 1942/43 г.

През 1916 г., по време на Първата световна война, училището е превърнато в болница.

През 1939 г. е издигнат третият му етаж и е направена пристройка в източното му крило, което през 1944 г. е засегнато от бомбардировките. Дадени са и човешки жертви.

Гимназията получава признание, когато през учебната 1930/1931 г. получава статут на образцова и в нея се открива Стажантски учителски институт, който просъществува до 1950/1951 учебна година. Той дава учителска правоспособност на студентите от специалност „Западни филологии“ към Софийския университет. От 1954/1955 г. училището е базово.

Снимка на табло с портрети на учителите в ІІІ Софийска мъжка гимназия „Уилям Гладстон“ през учебната 1923 – 1924 г. Художествено изработено табло, изработено от Георги Цапев, със снимка на ІІІ Софийска мъжка гимназия и на учителите с надписани имена, както следва: от горе надолу и от ляво надясно, първи ред: Х. Дамянов, Г. Манолов, Кирил Пърличев, Г. Ковачев, Драган Фетваджиев, Д. Цонев, Серафим Барутчийски, А. Стефанов, Велко Думев, Георги Баждаров, Ц. Маринов, М. Казанджиев; втори ред: В. Костов, Р. Стамов, Н. Костов, И. Грозев, И. Момчилов, Сергей Денков, В. Жуковски, Иван Андрейчин, Христо Шалдев, Б. Стоилов, Б. Саев; трети ред: Б. Добрев, З. Недевски, А. Тулов, А. Феодоров, С. Дойчев, К. Шингаров, В. Николов, Д-р С. Николов, М. Антонов, Никола Блажев, Никола Гладнишки; четвърти ред: Д. Брънчева, Н. Костов, Т. Александров, К. Боева, Д. Стършенова, Ц. Христов, А. Стоянова, Л. Тасева, Б. Дойчинов, Х. Петров, Г. Тричкова; пети ред: В. Николов, Г. Цалев, Ц. Тошкова, С. Георгиева, Л. Кацарова, С. Кюркчиева, Х. Мазнев, Димитър Митов; шести ред: М. Денков, А. Славчев, А. Смилов, И. Найденов.

По традиция в миналото зрелостните свидетелства на абитуриентите са връчвани на тържества в Народния театър „Иван Вазов“ от Министъра на народната просвета. От първите години на своето съществуване III мъжка образцова гимназия печели авторитет на реномирано средно учебно заведение. Още от основаването и в нея са назначени ерудирани учители специалисти, получили образованието си в Русия, Германия, Австрия и др. Повечето от тях са оставили диря в областта на науката, историята, културата. Между тях са Цветан Радославов, автор на текста на националния химн, проф. Константин Иванов, създал в гимназията практикума и кабинета по физика, дългогодишният образцов учител Христо Алексиев, поетът Николай Лилиев, композиторът Добри Христов, доктор Кирил Драмалиев, професорите Туше Влахов и Найден Чакъров. За известен период сред учителите са и професор Михаил Арнаудов, литературният критик акад. Георги Цанев, поетът и първи председател на Съюза на българските писатели Иван Андрейчин.

Следа в борческата история на столицата остава участието на учениците от гимназията през 1914 г. във връзка с прилагането на Закона за удължаване на учебното време, стачката на железничарите през 1919 г. и стачката на учениците през 1932 г. против увеличаването на училищните такси. В паметта на поколенията остават бившите възпитаници на III мъжка гимназия – Христо Смирненски, Спас Мулетаров, Лазар Станев, Владо Тричков, Свилен Русев, Петко Петков, Никола Шопов, Трайчо Костов, Стилиян Пешев, д-р Владимир Бонев, Валентин Андреев.

През 1950/51 г. III Мъжка гимназия става „пълно средно училище“. В него се включват начален и прогимназиален курс, при което тук започват да учат ученици от I до XI клас. По същото време училището става смесено, получава нов пореден номер между софийските училища и се превръща от III мъжка гимназия в 18 средно смесено училище. От 1959/60 г. съгласно Закона за по-тясна връзка на училището с живота, наименованието му става 18 средно политехническо училище. През 1975 г. в 18 ЕСПУ са разкрити първите две паралелки с разширено изучаване на френски език.

За големи постижения в образованието, обучението и възпитанието на подрастващото поколение 18 ЕСПУ е наградено от Президиума на НС през 1957 г. с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1982 г. – с орден „Георги Димитров“.

С решение на Столичния общински съвет от 12.05.1992 г. се възстановява старото име на училището и то става 18 СОУ „Уилям Гладстон“.

През учебната 1995/1996 завършва първият випуск с профили персийски и арабски език, а през 1996/1997 се дипломират учениците с японски и китайски езици. Традицията в изучаването на западни езици е продължена с профилите английски, немски и френски езици. През учебната 2005/2006 се въвежда за първи път обучение по японски език в начален етап, а през учебната 2007/200 г. стартира и обучението по руски език от първи клас. През учебната 2011/2012 г. 18 СОУ „Уилям Гладстон“ става първото училище в България, което въвежда корейски език в задължителната си програма след седми клас.

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Трета мъжка гимназия завършват академиците Георги Наджаков, Ангел Балевски, Петър Динеков, професорите Христо Димитров, Васил Божинов, артистите Александър Райчев, Асен Миланов, Никола Николов, писателите Веселин Андреев, Иван Мартинов, Емил Манов и др.

През 50-те и 60-те години училището завършват известният театрален и филмов актьор Ицках Финци и Иван Славков, обществен и спортен деятел, пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК), президент на Българския футболен съюз (БФС). Като частен ученик в гимназията се дипломира и Тодор Живков – Първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател на България в периода 1962 – 1989 г.

През 1967 г. училището завършва Иван Костов, министър-председател на България в периода 1997 – 2001 г.

Сред възпитаниците на училището са актьорите Петър Попйорданов и Захари Бахаров, телевизионният говорител Никола Филипов, телевизионната водеща Станислава Трайкова и музикантът Рангел Игнатов от група „Фреш“.