Владимир Калайджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Владимир Калайджиев
български лекар и партизанин
Роден
Починал
2009 г. (87 г.)
Политика
Депутат VIII НС   IX НС   

Владимир Христов Калайджиев (Коце) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин. Български лекар, заслужил лекар.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Калайджиев е роден на 22 ноември 1921 г. в гр. София. Учи медицина в Софийския университет. Тук е активен член на БОНСС. От 1937 година е Член на РМС от 1937 г. и на БРП (к) от 1943 г.

Прекъсва образованието си и участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Партизанин и командир на чета „Бачо Киро“ от Партизанска бригада „Чавдар“ (София) (юли 1943). Политкомисар на Четвърта софийска въстаническа бригада.[1]

На 22 септември 1944 година е назначен за помощник-командир на Шести пехотен търновски полк[2]. Бил е помощник-командир на първа пехотна софийска дивизия. Участва в първата фаза на войната срещу нацистка Германия.

Довършва следването си по медицина (1947). Специализира микробиология в София и Ленинград, имунология и алергология в Лондон и Париж. Всепризнат създател на съвременната противоепидемиологична мрежа и на Хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ), наследена от РИОКОЗ. Инициатор и строител на много сгради с медицинско приложение, включително на Центъра по хигиена[3][4] От 1948 г. е дивизионен лекар. В периода 1951 – 1962 г. е директор на Института по епидемиология и микробиология при Министерството на народното здраве и научен сътрудник в секцията по имунология на БАН.

Заместник-министър на народното здраве (1962 – 1970). Заместник-председател на Съвета по възпроизводство на човешки ресурси към Държавния съвет на НРБ (1971 – 1986).[5] Народен представител и председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание. Кандидат-член на (1966 – 1986) и член на ЦК на БКП (1986 – 1989).

Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, съветския орден „Червено знаме“ и орден „Георги Димитров“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 г. Енциклопедичен справочник“, С., 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 68
  3. http://www.bglekar.com/bglbgl/?p=291
  4. https://vladimirkalaydjiev.wordpress.com/1-2/
  5. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 120