Никола Блажев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Блажев
Никола Коцев Блажев
Никола Коцев Блажев
Информация
Роден
Починал
21 април 1945 г. (67 г.)
Националност Флаг на България България
Стил марш, кантата
Професии композитор, учител, капелмайстор

Никола Коцев Блажев е български композитор и учител по музика. Той е авторът на военния марш „Ечи ти горди наш Балкан“ и на още много маршове, песни и кантати в периода до 1945 г.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 ноември 1877 г. в гр. Кюстендил, в семейство на Коце и Стоянка Блажеви, преселници от град Кратово.

Учителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Учител в с. Шипка (1900 – 1903 г.)[редактиране | редактиране на кода]

През 1900 г. завършва Педагогическото училище в Кюстендил, след което е назначен за учител по пеене в село Шипка, Казанлъшко. Тук той се сприятелява с известния български композитор и редактор на музикалното списание „Славееви гори“ Емануил Манолов. Заедно с него участва в музикалната дейност на Народно читалище „Искра“ в Казанлък. „Учителят Никола Блажев ги научил да пеят Интернационала“, отбелязва Чудомир в „Материали по история на социализма в Казанлъшко“. Събитие отразено в бр. 24 на „Работнически вестник“ от 24 февруари 1902 г. След смъртта на Манолов, Никола напуска Шипка и през следващата една година учителства в Нова Загора до 1903 г.

Следване по „Теория на музиката“ (1903 – 1905 г.)[редактиране | редактиране на кода]

През периода от септември 1903 до май 1905 г. заминава да учи в „Одеското отделение“ на „Императорското руско музикално общество“, като дипломира „теория на музиката“, „хармония“ и „композиция“ с диплом 287 от 29 май 1909 г.

Учител в гр. Силистра (1905 – 1910 г.)[редактиране | редактиране на кода]

От Одеса през 1905 г. отива в гр. Силистра, където работи в девическа гимназия като учител по пеене.

През 1906 г. се жени в църквата „Св.Св.Апостол Петър и Павел“ за 21-годишната Веселина Димитрова Цокева, учителка също в съседни села., дъщеря на околийски управител.

През 1907 г. дирижира хора на основаното през същата година музикално дружество „Седянка“. В продължение на петте години прекарани в Силистра, той развива голяма музикална дейност и е активен участник и съорганизатор на първия събор на хоровете на крайдунавските градове, провел се на 23 май 1910 г

1908-1909 г. е музикален редактор на „Музикална библиотека за деца и юноши“, където публикува и свои творби. Ползува псевдонима Брезов.

Учител в гр. Бургас (1910 – 1919 г.)[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1910 г. става учител в мъжката гимназия на Бургас.На дата 26 октомври 1910 г. въз основа на съществуващия в Бургас градски църковен хор става основен радетел и учредител на музикалното дружество „Родни звуци“с председател тогава д-р Йоневич и става диригент на хора му.[1], по късно работи с председателя Илия Зурков и полага големи грижи за доизграждането съществуващият непълен симфоничен оркестър.

Учител в гр. София (1919 – 1936 г.)[редактиране | редактиране на кода]

След войните се премества през 1919 г. в София където продължава да учителствува в „Първа мъжка гимназия“, „Втора девическа гимназия“, Държавното музикално училище.

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913 г.) Никола Блажев е капелмайстор на Преславската дивизия и създава песента по текст на майор Н. Д. Янакиев, началник щаб на І бригада на дивизията, проявяващ се и като поет. Под звуците на духовата музика и с този марш българската войска се бие на Чаталджа и после превзема Одрин. При атакуването на Одринските укрепления тая песен не малко е ободрявала духа на нашите войници.[1] С кратък текст в „Картинна галерия за деца и юноши“ – Книжка ІV, година ІХ, декември 1914 г. е публикуван житейският му път до момента, както текста и нотите на марша „Горди Балкан“.

Носител на държавни отличия[редактиране | редактиране на кода]

За активната си дейност многократно е награждаван с ордени [1]:

  • 1914 г. – Бронзов медал – „За заслуга“ (февруари);
  • 1917 г. – Орден – „За военна заслуга“ VІ степен (ноември);
  • 1927 г. – Кавалерски кръст с корона на Народен орден – „За гражданска заслуга“;
  • 1934 г. – Кавалерски кръст на орден „Свети Александър“;
  • 1937 г. – Офицерски кръст на Народен орден – „За гражданска заслуга“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България