Корейски език
| Корейски език 한국어, 조선어 | |
|---|---|
| /[tso.sʌn.mal], [ha(ː)n.ɡu.ɡʌ]/ | |
| Страна | Корея |
| Регион | Източна Азия |
| Говорещи | 77.2 милиона |
| Писменост | хангъл, ханча |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Изолирани  Корейски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Северна Корея Южна Корея |
| Регулатор | – |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | ko |
| ISO 639-2 | kor |
| ISO 639-3 | kor |
| Корейски език в Общомедия | |
Корейският език (в РК: Хангуго (한국어) или Хангугмал (한국말); в КНДР: Чосоно (조선어) или Чосонмал (조선말)) се говори в Корейската Народно-демократична Република (КНДР) и от 50,8 милиона жители в Република Корея (РК). Корейската азбука днес се състои от четиридесет букви.
Понастоящем в Корейската Народно-демократична Република (КНДР) е прието името Чосон (조선) или „Страната на утринната свежест“, а в Република Корея – Хангук (한국).
История[редактиране | редактиране на кода]
Фактът, че всички корейци говорят и пишат на един език, е от голямо значение за запазване на националната им идентичност. Съвременният корейски език има няколко диалекта, които са близки, така че говорещите различни диалекти нямат проблем с общуването помежду си. За стандартен (книжовен) е приет говорът, който се използва в Сеул и централните райони на страната.
Според лингвистичните и етнографски проучвания, корейският език принадлежи към алтайските езици, сред които са и турски, монголски и японски. Както в японския, така и в корейския език има много заемки от китайски, подобно на големия брой заемки от латински и гръцки в европейските езици. Хангъл (한글), корейската азбука (първоначално наречена Хунминджонгъм (훈민정음)) е създадена през 1446 г. от крал Седжонг (세종) и група придворни учени. Корейското писмо се научава бързо и писането с него е лесно. Това е допринесло за високото ниво на грамотност на корейците.
Транскрипция на корейските фонеми[редактиране | редактиране на кода]
Корейската азбука днес се състои от четиридесет букви. С двайсет и една от тях се означават гласните (монофтонги и дифтонги), а с останалите деветнайсет – съгласните.
А) монофтонги
- ㅏ /а/
- ㅓ /о/
- ㅗ /о/
- ㅜ /у/
- ㅡ /ъ/
- ㅣ /и/
- ㅐ /е/
- ㅔ /е/
Гласните ㅐ и ㅔсе пишат различно, но в съвременния корейски няма разлика в тяхното произношение.
Б) дифтонги
- ㅑ /я/
- ㅕ /йо/
- ㅒ /йе/
- ㅖ /йе/
- ㅛ /йо/
- ㅠ /ю/
- ㅚ /уе/
- ㅙ /уе/
- ㅞ /уе/
- ㅟ /уи/
- ㅘ /уа/
- ㅝ /уо/
- ㅢ /ъй/
В) консонанти
(1) прости
- ㄱ /к, г/
- ㄴ /н/
- ㄷ /т, д/
- ㄹ /л, р/
- ㅁ /м/
- ㅂ /п, б/
- ㅅ /с, ш/
- ㅇ /нг/
- ㅈ /ч, дж/
- ㅎ /х/
ㄱ, ㄷ, ㅂ, ㅈ в началото на думата се произнасят като беззвучни съгласни /к/, /т/, /п/, /ч/. Когато са в позиция между звучни сегменти (гласни и съгласни /м/, /н/, /л/, /нг/), те стават звучни /г/, /д/, /б/, /дж/. Съгласната ㄹ се произнася като /л/, но когато се намира между две гласни или в началото на думи, които са заемки, произношението ѝ се променя в /р/. Съгласната ㅅ се произнася като /ш/, когато се намира пред гласните ㅑ, ㅒ, ㅕ, ㅛ, ㅠ, ㅣ.
(2) аспировани
- ㅊ /чх/
- ㅋ /кх/
- ㅌ /тх/
- ㅍ /пх/
Тук /х/ се изговаря с придихание, подобно на h в английския.
(3) глотализирани
- ㄲ /к/
- ㄸ /т/
- ㅃ /п/
- ㅆ /с/
- ㅉ /ч/
Глотализираните съгласни се произнасят с по-голяма сила, подобно съгласните, които се намират след /с/ в българския език.
Основни граматически характеристики на корейския език[редактиране | редактиране на кода]
Словоредът на корейския език е Подлог + Допълнение + Сказуемо. Той обаче не е строго определен. Освен сказуемото, което се намира в края на изречението, другите му части сравнително свободно могат да се местят.
Една от най-типичните особености на корейския език е сложната хоноративна система. Учтивостта се изразява с различни средства: различни глаголни окончания, учтиви глаголи, учтиви съществителни имена, някои форми за скромност.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Со Йънг Ким. БЪЛГАРСКО-КОРЕЙСКИ РАЗГОВОРНИК. С.: Ексел-М, 2000. 200 с.