Дванадесет разгневени мъже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дванадесет разгневени мъже
12 Angry Men
Poster12AngryMen.jpg
Режисура Сидни Лъмет
Продукция Хенри Фонда
Реджиналд Роус
Сценарий Реджиналд Роус (история и сценарий
В ролите Хенри Фонда
Лий Дж. Коб
Ед Бигли
И. Дж. Маршъл
Джак Уордън
Мартин Балсъм
Джон Фийдлър
Джак Клугмън
Едуард Бинс
Джоузеф Суини
Джордж Восковиц
Робърт Уебър
Музика Кениън Хопкинс
Оператор Борис Кауфман
Монтаж Карл Лернър
Разпространител United Artists
Премиера 13 април 1957
Времетраене 96 мин.
Страна САЩ
Език английски
Бюджет $340-350,000[1][2]
Хронология
Свързани филми Дванадесет разгневени мъже
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

Дванадесет разгневени мъже (на английски: 12 Angry Men) е филмова драма от 1957 г. режисирана от Сидни Лъмет, с участието на Хенри Фонда в главната роля. Сценаристът Реджиналд Роус написва сценария по своя телевизионна пиеса.

Филмът е черно-бял и разказва историята на жури от 12 съдебни заседатели, които дебатират за виновността на обвинен в убийство младеж. Цялото действие с изключение на 2-3 кратки сцени се развива в стаята на заседателите. С изключение на двама от заседателите, които си казват имената в края на филма, не са използвани никакви други имена. Обвиняемият е наричан "момчето", а двамата свидетели съответно: "старецът" и "жената през улицата".

На 30-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, филмът е номиниран за отличието в 3 основни категории: за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий.[3][4]

През 2007 година, Дванадесет разгневени мъже е избран като национално културно богатство за САЩ.[5] Списание Empire поставя филма сред първите 100 в класацията си "500 най-велики филма за всички времена".[6]

През 1997 година е реализиран телевизионен римейк на филма, режисиран от Уилям Фредкин с участието на Джак Лемън, Джордж Скот, Армин Мюлер-Щал и др.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Зала в нюйорския съд. Съдия инструктира съдебните заседатели, на чийто плещи лежи крайното решение на смъртна присъдата. Обвинено е осемнайсегодишно момче от бедните квартали в убийството на своя баща. Доказателствата против подсъдимия са солидни.

Дванайсетте съдебни заседатели заемата местата си в стаята. Журито, отнасяйки се несериозно към случая, директо решава да се захваща с гласуването, което е единадесет души за „виновен“ и един за „невинен“ – съдебен заседател №8. Следва дебатиране, в което всеки изказва мнението си. Други се опитват да оборят решението на №8. Някои изтъкват доказателствата: момчето е видяно как в нощта на убийството се скарва с бащта си и след това го наръгва. Освен това обвиняемията е израснал в среда, създаваща престъпници. Момчето е със солидно досие, бил е малтретиран редовно от баща си. Главното доказателство в случая е ножът, с който е извършено подлото деяние – нетипична и отличителна вещ. №8 доказва, че оръжието не е толкова оригинално. Заседателите почват да нервничат и между тях възникват кавги. №8 предлага да гласуват отново, но този път тайно – с листчета. Ако гласовете за „виновен“ са отново единайсет, опърничевия мъж ще отстъпи от позицията си. Заседателите гласуват. На едно от листчетата е написано „невинене“. В последствие се разбира, че това е заседател №9.

Следва кратка почивка. След нея заседателите се спират на двамата свидетели: стара жена и самотен и незначителен старец, съседи на обвиняемият. Старецът твърди, че е чул кавгата преди убийството и видял хлапето да бяга от дома си. №8, подкрепян от №9, разколебават надеждността в показанията на свидетеля, който е живял в шумна среда до преминаващо метро, с което спечелват №5. №11 се задълбочава в случая и се чуди как може момчето да се е върнало толкова скоро на местопрестъплението? В следващото гласуване той също променя вота си на „невинен“. Старецът става все по ненадежден източник, особено след като №8 доказва, че за 15 минути сакатият мъж не може да измине разстоянието от прозореца в спалнята, където е наблюдавал кавгата, до външната врата, където е видял бягащото момче. Това повлиява на следващото, този път директно, гласуване – резултата е 6:6. Един от основните аргументи на прокурора е, че момчето не е помнело името на филма, който е гледал в киното, след кавгата с баща си. №8 сериозно разклаща и този довод. №2 отправя сериозна забележка за начина, по който момчето е държал ножа, когато е наръгвало жертвата си. Новите подробности променят гласуването на 9:3 в полза на „невинен“. Най-основното доказателство обаче все още е необоримо – жената, която е живяла в съседство с набедения престъпник, е видяла убийството през прозорците на преминаващото метро. №9 обръща внимание на един новооткрит от него факт, а именно, че жената е зле с очите, но не желае да носи очила, които я застаряватли. Новият довод спечелва на страната на „невинен“ другите двама. Остава само №11, който упорито иска да набеди момчето за убиец. Отчаян, той изтъква доводите си, но те са вече оборени. Накрая снимката на сина му го срива и произнася думата „невинен“.

Заседателите напускат стаята. №8 и №9 се запознават пред съдебната палата.

Край на разкриващата сюжета част.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Мартин Балсъм съдебен заседател 1
Джон Фийдлър съдебен заседател 2
Лий Дж. Коб съдебен заседател 3
И. Дж. Маршъл съдебен заседател 4
Джак Клугмън съдебен заседател 5
Едуард Бинс съдебен заседател 6
Джак Уордън съдебен заседател 7
Хенри Фонда съдебен заседател 8
Джоузеф Суини съдебен заседател 9
Ед Бигли съдебен заседател 10
Джордж Восковиц съдебен заседател 11
Робърт Уебър съдебен заседател 12

Награди и Номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди на Американската Филмова Академия "Оскар"[7]

Награди "Златен Глобус"[7]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

„Дванайсе разгневени мъже“ първоначално се появява като телевизионна пиеса в началото на 1954 г., заснета в Studio One на CBS-TV. Сценарист на продукта е Реджиналд Роус, който след премиерата на пиесата, получава през 1956 г. предложение от актьора и продуцент Хентри Фонда да се пренесе историята на големия екран. Роус и Фонда стават продуценти на бъдещата кинолента.[2]

Филмът е дебютен за режисьора Сидни Лъмет. Лентата е ниско бюджетна, заснета само за 19 дни.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Роджър Ебърт дава на филма четири звезди,[8] както и Леонард Малтин.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  12 Angry Men (1957). // The Numbers. Посетен на 6 септември 2015.
  2. а б ((en))  „12 Angry Men (1957)“. // AMC Filmsite. Посетен на 21 септември.
  3. Номинации и награди
  4. Награди „Оскар“ (30-а церемония) (официален сайт)
  5. Филмов регистър на САЩ - 2007
  6. http://www.empireonline.com/500/85.asp Empire - Топ 500
  7. а б http://www.imdb.com/title/tt0050083/awards IMDB - списък награди
  8. ((en)) Ebert, Roger. „12 Angry Men“. // rogerebert.com, 29 септември 2002. Посетен на 31 октомври 2015.
  9. Maltin, Leonard. Leonard Maltin's 2011 Movie Guide. New York, A Signet Book, 2011. ISBN 978-0-451-23087-4. с. 1454.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за