Венцеслав Кисьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Венцислав Кисьов)
Венцеслав Кисьов
български актьор
Ventseslav-Kisyov-20101211-1.jpg
На представянето на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010
Роден
Венцеслав Иванов Кисьов
Починал
19 май 2014 г. (67 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Национален военен университет
НаградиЛенинска премия
Актьорска кариера
Активност1971 – 2007
Семейство
СъпругаКалина Попова
Децасин – Мартин Кисьов (починал 2017 г.)

Уебсайт
Венцеслав Кисьов в Общомедия

Венцеслав Иванов Кисьов е български актьор, заслужил артист, ръководител на детска школа към театър „Сълза и смях“, директор на театър „Сълза и смях“ (2005 – 2011), професор и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, автор на книги с поезия, разкази, есета и театрознание, общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 юли 1946 г. в град Любимец, област Хасково. През 1965 г. завършва Немската езикова гимназия в Бургас. Играе в театралната студия към Драматичен театър „Адриана Будевска“. Участва в литературен кръжок с ръководител Недялко Йорданов и пише първите си стихове. През периода 1965 – 1967 г. публикува за първи път свои стихове. През 1967 г. завършва ВНВАУ в Шумен. През 1971 г. завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски. Печата стихове във вестниците „Пулс“ и „Студентска трибуна“.

Играе в Драматичния театър във Видин (1971 – 1972). Сред първите му големи и запомнящи се роли е ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“, с режисьор Леон Даниел. Там среща бъдещата си съпруга Калина Попова, която е неговата любов и опора до края на живота му.

В периода 1972 – 1974 г. играе в Драматичния театър в Габрово, като с Калина Попова пише и поставя на сцена първата си пиеса. После е в Театър „София“ (1974 – 1976) и в Сатиричния театър в София (1976 – 1979).

От 1979 г. работи в трупата на театър „Сълза и смях“. Заедно с Тамара Войс ръководи детската театрална школа на театъра от 1992 до 1999 г. През 2005 г. става директор на „Сълза и смях“, след което поема младежката школа, докато Калина Попова ръководи детската.

Умира от рак на белите дробове на 19 май 2014 г. в София.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Усмивката на Бога“ (2013) – сборник стихове
  • „Укротени думи“ (2011) – сборник стихове
  • „За началото и края“ (2008) – кратки разкази, есета, публицистика
  • „Методология на първите стъпки“ (2007) – театрознание
  • „Лист неотронен“ (2006) – сборник стихове
  • „Пространства на мълчанието“ (2004) – сборник стихове
  • „Недосънувана нежност“ – 1993

Събира и издава през 1998 г. единствената по рода си антология „Написано в антракта“ с произведения на ярки съвременни актьори.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2007 Ваканцията на Лили
(тв сериал)
6 професор Славов
2005 Икона
(Icon)
САЩ/Русия немец
2005 Вулкан
(„Nature Unleashed: Volcano“)
САЩ/Великобритания/Канада/България Карло
2005 Под водата
(Submerged)
Строго секретно – 2 заглавие
САЩ/Великобритания/България лошият капитан
2003 Сорая
(Soraya)
Италия/Германия/Франция Хашани
2003 Ад
(In Hell)
САЩ прокурор
2003 Смъртоносният влак
(Death Train)
САЩ Родригес
2002 Атака от акули 3 – Мегалодон
(„Shark Attack 3 – Megalodon“)
САЩ/Израел ръководител смяна
1998 Извън контрол
(Derailed)
САЩ/Аруба влаков инженер
1993 Жребият
(тв сериал)
7 Де Клозиер
1988 Защитете дребните животни Гецата, директорът на училището
1987 Пет жени на фона на морето
(Piec kobiet na tle morza)
България/Полша Лекодуч
1987 Рокада касоразбивачът професора
1986 Денят на владетелите 2 Лъв Арменец
1986 Ешелоните на смъртта Белев
1986 Борис I 2 Докс, брат на Борис I
1985 Последният езичник Докс, брат на Борис I
1984 Кутията на Пандора (тв) безделникът Кики
1984 В името на народа
(тв сериал)
8 Симеон
1984 Вкус на бисер Найден
1983 „Защо?“ Габриел Ару
1983 Д-р Петър Берон
(тв сериал)
2 Жером Адолф Бланки, френски философ и издател
1982 Разказът на великия боил старият боил
1981 Мера според мера
(тв сериал)
7 Нафъз ефенди, младотурски офицер
1981 Мера според мера 3 Нафъз ефенди, младотурски офицер
1980 Карл Маркс-млади години
(Карл Маркс: Молодые годы)
Младостта на Карл Маркс – 2 заглавие
(тв сериал)
7 СССР/ГДР Карл Маркс
1974 Синята лампа
(тв сериал)
10 (в X серия: „Разходка с мустанг“)
1971 – 1972 Това спокойно всекидневие
(тв сериал)
3 следовател

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ромео и Жулиета“ (Шекспир) – Ромео
  • „С любовта шега не бива“
  • „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ – Мати
  • „Между два изстрела“

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Библиография (автор)[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пространства на мълчанието“ (сборник стихове)
  • „Лист неотронен“ (сборник стихове)
  • „Методология на първите стъпки“ (театрознание)
  • „За началото и края“ (кратки разкази, есета, публицистика)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Прощаваме се с актьора Венцеслав Кисьов“, dariknews.bg, 21 май 2014 г.
  2. Парцел 1. // София помни. Посетен на 2022-09-03.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за