Анна Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Савойска
императрица на Византия
Anna of Savoy.jpg
Анна Савойска на миниатюра от 14 век
Управление13261341
Регент наЙоан V Палеолог
Регентство13411347
НаследилаАделхайд фон Брауншвайг
Наследена отИрина Асенина
Лични данни
Родена
ок. 1306
Починала
1365 година (59 г.)
Пълно имеДжована Савойска
Други титлипринцеса на Савоя
РелигияКатолицизъм, после православие
Семейство
ДинастияСавоя по рождение
Палеолози по брак
БащаАмадей V Савойски
МайкаМария Брабантска
БракАндроник III Палеолог
ПотомциИрина (Мария)
Йоан IV
Михаил (Мануил)
Мария
Теодор
ГербArms of the House of Savoy.svg Byzantine Palaiologos Eagle.svg
Анна Савойска в Общомедия

Анна Савойска или още Анна Палеологина (на гръцки: Άννα της Σαβοϊας, Άννα Παλαιολογινα; * ок. 1306, † 1365/66, Солун), е савойска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник III Палеолог.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Анна е родена през 1306 г. като Йоана Савойска (на италиански: Giovanna di Savoia, Джована ди Савоя), принцеса от Дом Савоя, католичка, която след брака става православна и сменя името си на Анна. Според френския историк Самюел Гишенон в неговата „Генеалогична история на Кралски дом Савоя“ тя е най-малката дъщеря на Амадей V, граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и втората му съпруга Мария Брабантска.[1] Нейни дядо и баба по майчина линия са херцогът на Лотарингия и Брабант и херцог на Лимбург Ян I Брабантски и Маргарета Дампиер,[2] а по бащина – Томас II, граф на Савоя, Аоста и Мориен, граф на Фландрия и Ено, и Беатриче Фиески, дъщеря на графа на Лаваня Теодоро Фиески и племенница на папа Инокентий IV.

Има три сестри:

Има и трима полубратя и пет полусестри от първия брак на баща си със Сибила (Симона) дьо Божè, господарка на Бажè и на Брес, сред които Катарина Савойска (съпруга на херцог Леополд I от Австрия), Аймон Савойски (16-и граф на Савоя) и Едуард Савойски (15-и граф на Савоя).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Годеж и брак с императора на Византия[редактиране | редактиране на кода]

След като баща ѝ умира през 1323 г. и майка ѝ се завръща навярно в Брабант, Джована остава при нейния полубрат Едуард, граф на Савоя. През август 1324 г. императорът на Византия Андроник III Палеолог овдовява от Аделхайд фон Брауншвайг (Ирина), от която има син, който според Йоан VI Кантакузин е починал като бебе.[3] Така чрез чичото на Джована – маркграфът на Монферат Теодор Палеолог започват да се водят преговори за даването ѝ за жена на императора, за да се осигури приемствеността на династията на Палеолозите. Тези, които виждат като опасни врагове османските принцове и Анжуйците на Неапол, също търсят връзки с принцовете на Запада.[4]

През юли 1325 г. императорски посланици напускат Константинопол, за да сключат брака. Брачният договор е подписан в Шамбери на 22 септември и през октомври Джована отплава от Савона.[4] Според Йоан VI Кантакузин бракът между нея и Андроник III е сключен в Константинопол през октомври 1326 г.[5]

Папа Йоан XXII не гледа благосклонно на съюза и се опасява, че булката ще бъде тласната към Православната църква. Всъщност Йоана (Джована) приема православието и името Анна, но това не променя чувството ѝ на преданост към Католическата църква и привързаността ѝ към нейното семейство и родина. Съпругът ѝ, демонстрирайки ѝ голямо уважение, позволява в нейния двор да останат савойски дами и рицари. Освен това той се надява, че брат ѝ Едуард и след него другият ѝ брат, граф Аймон, биха могли да действат с папата и основните западни суверени за организиране на кръстоносен поход в Мала Азия срещу османските турци. [4]

Но през 1327 г. между Андроник III и неговия дядо Андроник II избухва конфликт, който застрашава империята. Следвайки съпруга си, императрица Анна отива в Димотика в Тракия и едва след победата се завръща в столицата: през 1328 г. Андроник III влиза в Константинопол, детронира дядо си и заема императорския престол.[6] Нейният престиж се повишава, защото през 1332 г. тя ражда, след дъщерята, родена през 1330 г., син Йоан, последван през 1337 г. от още един син – Михаил.

Регентка на Йоан V[редактиране | редактиране на кода]

Съпругът на Анна Андроник III умира на 15 юни 1341 г. Той е наследен от малолетният им син Йоан V Палеолог. Анна застава начело на регентския съвет и управлява от името на сина си. Като регентка тя изпитва недоверие към съветника на покойния ѝ съпруг и член на регентския съвет Йоан Кантакузин, на когото Андроник III се е доверявал изцяло. Скоро между двамата избухва конфликт, който прераства в гражданска война.

Гражданска война[редактиране | редактиране на кода]

По време на поход на Йоан Кантакузин срещу бъдещия цар Стефан Душан, който нахлува с войски към дядовите си владения (на цар Смилец) в Северна Тракия, Анна се възползва от временното отсъствие на Йоан Кантакузин от Константинопол и обявява последния за изменник и враг на империята. В случая Анна се ползва и с подкрепата на видния царедворец и военачалник Алексий Апокавк и на константинополския патриарх Йоан XIV. Анна предлага мястото на Йоан Кантакузин в регентския съвет на Апокавк. Голяма част от войската обаче се намира под контрола на Йоан, който на 20 октомври 1341 г. се провъзгласява за император в Димотика, ход, последван от желаната от Апокавк коронация на Йоан V Палеолог в Света София на 19 ноември същата година. Този конфликт поставя началото на нова гражданска война в империята, което води до по-нататъшно отслабване и обедняване на икономическите и военни ресурси на империята в полза на османските турци, които стават все по-заплашителни.

Борбата между Йоан Кантакузин и централната власт в Константинопол продължава до 1347 г. През това време в нея се намесват и съседните балкански владетели. Търновският цар Иван Александър взема страната на Анна и Апокавк, докато неговият шурей Стефан Душан в началото подкрепя Йоан Кантакузин. И двамата съседи на Византия всъщност използват войната, за да постигнат собствени политически цели и да разширят териториите си за сметка на империята. Йоан Кантакузин привлича на своя страна и османския емир Орхан I.

Анна се опитва да спечели подкрепа срещу узурпатора Кантакузин и от Западна Европа. През лятото на 1346 г. тя изпраща посолство до папа Климент VI в Авиньон. През август 1443 г. императрицата залага византийските имперски инсигнии на Венецианската република срещу 30 хиляди златни дуката като част от споразумение за получаване на финансова подкрепа за продължаващата война срещу Йоан Кантакузин. Въпреки това Анна и Апокавк не успяват да спечелят войната.

На 8 февруари 1347 г. двете воюващи страни постигат споразумение, според което Йоан Кантакузин е обявен за настойник и съимператор на Йоан V Палеолог. Споразумението е скрепено с брак между дъщерята на Йоан Кантакузин, Елена Кантакузина, и Йоан V Палеолог. Йоан Кантакузин влиза в Константинопол и успешно установява контрол над града.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1351 г. Анна напуска Константинопол и се установява в Солун. Там тя организира собствен двор и дори издава декрети от свое име, сече и монети със своя образ. Така Анна Савойска е третата императрица, която официално резидира в Солун, след Мария Арменска и Ирина Монфератска.[7]

Последният акт на императрицата е голямото дарение, направено от нея на манастира „Свети Безсребреници“. Дарението говори, че Анна вероятно е в лошо здравословно състояние. Малко по-късно тя се замонашва и умира като сестра Анастасия около 1365 г.[7]

Обявена е за светица и се празнува на 6 август.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 22 септември 1325 (договор) в Шамбери, октомври 1326 в Константинопол за Андроник III (* 25 март 1297, Константинопол, Византия † 15 юни 1341 пак там), император на Византия, син на Михаил IX Палеолог – съуправител на своя баща Андроник II, и Мария (Рита) Арменска, дъщеря на царя на Малка Армения Левон III и Керан Ламбронска. Двамата имат двама[3] или трима сина[8] и две дъщери:[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna di Savoia“ и страницата „Anna of Savoy“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.