Йоланда Палеологина
| Йоланда Палеологина | |
| графиня на Савоя, Аоста и Мориен | |
 Гробът на Аймон и Йоланда | |
| Родена |
1318 г.
|
|---|---|
| Починала | 24 декември 1342 г.
Шамбери, Савойско графство |
| Погребана | Абатство „Откомб“, Савойско графство |
| Управление | |
| Период | 1 май 1330 – 24 декември 1342 |
| Наследява | Бланш Бургундска |
| Наследник | Бона дьо Бурбон |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Палеолози по рождение Савойска династия по брак |
| Баща | Теодор I Палеолог |
| Майка | Арджентина Спинола |
| Братя/сестри | Джовани II Палеолог |
| Съпруг | Аймон Савойски (1 май 1330) |
| Деца | Бианка Мария Савойска Амадей VI Савойски Йоан Савойски Катерина Савойска Лудвиг Савойски |
| Йоланда Палеологина в Общомедия | |
Йоланда (Виоланта) Палеологина (на италиански: Violante Paleologa, * юни 1318, Монкалво, † 24 декември 1342, Шамбери, Савойско графство) е чрез брак графиня на Савоя, Аоста и Мориен (1330 – 1342).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Теодор I Палеолог (*1291 † 1338), маркграф на Монферат, и на съпругата му Арджентина Спинола (* 1294, † 1337). По бащина линия е внучка на императора на Византия Андроник II Палеолог и на втората му съпруга Йоланда (Ирина) Монфератска, а по майчина – на Опицино Спинола, капитан на народа на Генуа, и на Виоланта ди Салуцо. Има един брат:
- Джовани II (* 1321, † 1372), маркграф на Монферат, съпруг на Сесилия дьо Коменж, графиня на Астарак, и на кралица Исабела Майоркска.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Виоланта е кръстена на двете си баби, както по бащина, така и по майчина линия.
Става графиня на Савоя, Аоста и Мориен на 1 май 1330 г., омъжвайки се за графа на Савоя, Аоста и Мориен Аймон Савойски[1].
Брачните пактове предвиждат, че в случай на смърт на Теодор I без наследници или изчезване на мъжката линия, Маркграфство Монферат да премине като зестра към Виоланта или към нейните потомци и следователно към Савойската династия.[2][3] Също въз основа на този акт, когато два века по-късно мъжката линия на Палеолозите изчезва с Бонифаций IV Монфератски, херцог Карл II Савойски претендира за Монферат за Савойците пред император Карл V Хабсбургски[4].
Докато очаква петото си дете, на 14 декември 1342 г. Виоланта прави завещание, в което посочва, че ще бъде погребана в Абатство „Откомб“, а също и разпределя някои завещания на децата си, Джовани, Бианка, Лудовико и Амедей.[5] Умира, преди, по време или след раждането, на 24 декември 1342 г.[6]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1 май 1330 в Казале за Аймон Савойски (* 1291, † 1343), граф на Савоя, Аоста и Мориен, син на Амадей V, граф на Савоя, Аоста и Мориен, и на първата му съпруга, Сибила или Симона дьо Боже[7], от която има трима сина и две дъщери:
- Бианка Мария Савойска (* ок. 1335, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Сеньория Милано), съвладетелка на Сеньория Милано; ∞ 1350 за Галеацо II Висконти (* 1320, † 1378), господар на Милано, от когото има един син и една или две дъщери.
- Амадей VI Савойски, „Зеленият граф“ (* 4 януари 1334, Замък на Шамбери, Савойско графство; † 1 март 1383, Замък на Санто Стефано, Кампобасо), 17-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен; ∞ 1355 в Париж за Бона дьо Бурбон (* 1341, † 19 януари 1402), дъщеря на херцог Пиер I дьо Бурбон и племенница на френския крал Филип VI, от която има двама сина и вероятно една дъщеря.
- Йоан Савойски (* септември 1338, † 1345)
- Катерина Савойска (* 1342, † пр. 11 юни 1343), не се споменава в завещанието на майка си[8] или на баща си[9][10]
- Лудвиг Савойски (*/† 24 януари 1342, Шамбери), майка му умира от раждането му
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 396
- ↑ Storia della legislazione italiana, Volume 3
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Mariage d'Aymon, pagine 177 - 179
- ↑ Storia della legislazione italiana, Volume 3
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pagine 179 -181
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 396
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 367
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 179 -181
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397
- Violanta di Monferrato, fmg.ac
- Yolande/Violante of Montferrat, genealogy.euweb.cz
- Marie José: Das Haus Sayoven, Pro Castellione, 1994.
- Bernard Demotz, Le comté de Savoie du XIe au XVe siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000, 496 p. ISBN 2-05101-676
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Violante Paleologa в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
