Елена Кантакузина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена
византийска императрица
Лични данни
Родена 1333
Византия
Починала 10 декември 1396 г. (63 г.)
Византия
Семейство
Брак император Йоан V Палеолог
Баща Йоан Кантакузин
Майка Ирина Асенина

Елена Кантакузина (на гръцки: Ελένη Καντακουζηνή, Helena Kantakouzene, 1333 – 10 декември 1396) е византийска императрица, съпруга на император Йоан V Палеолог.

Елена е дъщеря на Йоан Кантакузин и Ирина Асенина, дъщеря на Андроник Асен. По майчина линия Елена Кантакузина е правнучка на българския цар Иван Асен III.

При управлението на император Андроник III баща ѝ Йоан Кантакузин заема длъжността велик доместик, а след смъртта на Андроник III става член на регентския съвет на малолетния император Йоан V Палеолог, бъдещия съпруг на Елена.

Скоро между Йоан Кантакузин и майката на Йоан V Палеолог, Анна Савойска, избухва конфликт, който прераства в гражданска война. Анна, която е начело на регентския съвет, се възползва от едно временно отсъствие на Йоан Кантакузин от Константинопол по време на поход срещу сръбския крал Стефан Душан и го обявява за изменник и враг на държавата. Голяма част от войската обаче се намира под контрола на Йоан Кантакузин, който на 26 октомври 1341 г. се провъзгласява за император в Димотика. Така започва поредната гражданска война в империята.

Борбата между Йоан Кантакузин и централната власт в Константинопол продължава до 1347 г. На 3 февруари 1347 двете воюващи страни постигат споразумение, според което Йоан Кантакузин е обявен за настойник и съимператор на Йоан V Палеолог. Примирието е скрепено с уговорката за брак между дъщерята на Йоан Кантакузин, Елена Кантакузина, и малолетния Йоан V Палеолог. Официално този брак е сключен на 28/29 май 1347 г. По това време Елена е на 13 години, а на Йоан V му остава един месец, за да навърши 15 години.

Мирът между Йоан Кантакузин и Йоан V трае до 1352 г., когато съпругът на Елена, подкрепян като законен император, вдига бунт срещу тъста си. Йоан Кантакузин е свален от престола и се оттегля в манастир.

През 1376 г. синът на Елена и Йоан V, Андроник IV, извършва държавен преврат срещу баща си. Императрица Елена Кантакузина е затворена в тъмница в Голубац заедно с по-голямата част от императорското семейство. Андроник IV действа с подкрепата на Република Генуа. Главни противници на узурпатора са Република Венеция и султан Мурад I. Благодарение на това през 1379 г. Йоан V успява да си върне престола, a Андроник IV бяга в квартала Пера, който се намира под контрола на генуезците. Елена Кантакузина също е отведена в Пера като заложница на сина си. Заложничеството ѝ продължава до 1381 г.

Йоан V умира на 16 февруари 1391 г. След смъртта му Елена Кантакузина се оттегля в манастира „Св. Марта“, където приема монашеското име Хипомона („Търпение“). Там тя умира на 10 декември 1396 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Елена Кантакузина ражда на Йоан V поне 9 деца[1]:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Donald M. Nicol, The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460: a Genealogical and Prosopographical Study (Washington, DC: Dumbarton Oaks, 1968), p. 135
  • Anthony Luttrell, „John V's Daughters: A Palaiologan Puzzle“. Dumbarton Oaks Papers, 40 (1986), pp. 103 – 112
  • Frances Kianka, The Letters of Demetrios Kydones to Empress Helena Kantakouzene Palaiologina, Dumbarton Oaks Papers: Homo Byzantinus: Papers in Honor of Alexander Kazhdan, 46 (1992), pp. 155 – 164
  • John Julius Norwich, Bisanzio, Mondadori, Milano 2000.
  • Barker J. W., Manuel II Paleologus (1391 – 1425). A Study in Late Byzantine Statesmanship, New Brunswick, N. J., 1969. с. 33 – 36.
  • BYZANTIUM, fmg.ac