Теодора Кантакузина (съпруга на султан Орхан I)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодора Кантакузина
византийска принцеса
Родена
1332 г.
Починала
1381 г. (49 г.)

Теодора Кантакузина (на гръцки: Θεοδώρα Καντακουζηνή, 1332 – след 1381) е византийска принцеса, пета съпруга на Орхан I. Дъщеря на император Йоан Кантакузин и Ирина Асенина. По майчина линия е правнучка на българския цар Иван Асен III.

Историкът Никифор Григора погрешно я нарича Мария в едно от съчиненията си[1]. През януари 1346 г., за да заздрави съюза си с османците на Орхан I и за да може да разчита на тяхната подкрепа срещу Анна Савойска в продължаващата гражданска война, нейният баща Йоан Кантакузин я дава за жена на османския владетел. Сватбата се провежда през лятото на същата година като Теодора е придружена от родителите си и от сестрите си до Силиврия, където високопоставени лица от двора на Орхан заедно с кавалерийска част пристигат с 30 кораба. В града се провежда тържествена церемония при посрещането на принцесата, след което тя е отведена в османските владения във Витиния, където се състои същинската сватба[2].

На следващата 1347 г. Теодора ражда единствения си син Шахзаде Халил. Синът ѝ още като дете е отвлечен от генуезки пирати и освободен срещу откуп благодарение намесата и на византийския император Йоан V Палеолог.

Теодора остава християнка след сватбата си и оказва активна поддръжка на християнското население в завладените от османците земи[3].

С изключение на един престой от три дни в Константинопол след победата на баща ѝ в гражданската война през февруари 1347 г., Теодора Кантакузина остава в двора на османците до смъртта на Орхан през 1362 г. След това изглежда тя се завръща в столицата на Византия и живее в двореца със сестра си императрица Елена Кантакузина. Последното споменаване за нея е, че е затворена в затвора в Галата по време на краткото управление на Андроник IV Палеолог[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]