Андроник Кантакузин (1334 – 1347)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андроник Кантакузин
Ανδρόνικος Καντακουζηνός
син на византийския император Йоан VI Кантакузин
Роден
1334 г.
Починал
1347 г. (13 г.)
Семейство
РодКантакузини
БащаЙоан Кантакузин
МайкаИрина Асенина
Братя/сестриМатей Кантакузин
Мануил Кантакузин
Мария Кантакузина
Теодора Кантакузина
Елена Кантакузина

Андроник Кантакузин (на гръцки: Ανδρόνικος Καντακουζηνός, 1334 – 1347) е третият и най-малък син на византийския император Йоан VI Кантакузин и на съпругата му Ирина Асенина.

Роден е през 1334 г., за което се съди по думите на Йоан VI Кантакузин, който в историята си споменава, че през 1345 г. синът му Андроник все още нямал 12 години.[1] Роден е вероятно в Константинопол и е най-малкото от децата на Кантакузин: има двама братя – Матей и Мануил, и три сестри – Мария, Теодора и Елена.[2] По майчина линия е правнук на византийския император Михаил VIII Палеолог и на българския цар Иван Асен III.

Избухването на гражданската война между Йоан Кантакузин и останалите регенти на Йоан V Палеолог през есента на 1341 г. заварва малкия Андроник в Константинопол, където по това време той се намирал заедно с баба си Теодора, която се грижела за него в отсъствието на родителите му, и със снаха си Ирина Палеологина, съпруга на по-големия брат на Андроник – Матей Кантакузин. Заедно с тях Андроник първоначално е поставен под домашен арест, а малко по-късно е затворен под стража по нареждане на Алексий Апокавк.[3]

Андроник Кантакузин умира през 1347 г. по време на първата чумна епидемия в Константинопол, малко след края на гражданската война.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nicol 1968, с. 198.
  2. PLP, 10942.
  3. а б Nicol 1968, с. 129; McLaughlin 2017, с. 411.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]