Ирина Палеологина (съпруга на Матей Кантакузин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Палеологина.

Disambig.svg За българската царица вижте Ирина Палеологина.

Ирина Палеологина
византийска императрица
Родена
14-и век
Починала
14-и век
ПогребанаФранция
Управление
Период13531357 г.
Семейство
РодПалеолози
БащаДимитър Палеолог
СъпругМатей Кантакузин
ДецаЕлена Асенина Кантакузина
Димитър I Кантакузин

Ирина Палеологина († сл. 1356 или ок. 1391) е византийска императрица (1353 – 1357), съпруга на император Матей Кантакузин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ирина е дъщеря на деспот Димитър Палеолог († сл. 1343) и съпругата му Теодора. Внучка е на император Андроник II Палеолог и Ирина Монфератска.

Според историята на Йоан Кантакузин Ирина се омъжва за Матей Кантакузин през 1340 г. Той е син на димотишкия император Йоан Кантакузин и Ирина Асенина. Ирина Палеологина ражда на Матей Кантакузин пет деца:[1]

На 25 октомври 1341 г. Йоан Кантакузин се провъзгласява за император в Димотика. Гражданската война между него и законния император Йоан V Палеолог завършва през 1347 г. с признаването на Йоан Кантакузин за съимператор на Византия и омъжването на дъщеря му Елена Кантакузина за Йоан V Палеолог. На 15 април 1353 г. Матей Кантакузин е обявен за съимператор на Йоан V и Йоан Кантакузин. Така Ирина Палеологина става младша съимператрица на свекърва си Ирина Асенина и на зълва си Елена Кантакузина.

На 4 декември 1357 г. Йоан Кантакузин абдикира и заедно със съпругата си се оттегля в манастир. Матей Кантакузин обаче запазва титлата си и заедно със съпругата си се отделя като самостоятелен владетел на доминион в Тракия.

През февруари 1356 г. Матей и Ирина са взети в плен от сръбски войски. Заложничеството им продължава до намесата на Йоан V Палеолог през декември 1357 г. В замяна на помощта от императора Матей Кантакузин е принуден да абдикира, а Ирина Палеологина престава да се титулува императрица.

Ирина Палеологина умира сл. 1356 или ок. 1391 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Donald M. Nicol: The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460. A genealogical and prosopographical study. (= Dumbarton Oaks Studies. Bd. 11). Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, Washington DC 1968.
  • Donald M. Nicol: The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Cambridge University Press, Cambridge 1993, ISBN 0-521-43991-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Irene Palaiologina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​