Ирина Асенина (съпруга на Йоан Кантакузин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ирина Асенина)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирина Асенина
византийска императрица
Лични данни
Родена ?
Византия
Починала ?
Византия
Семейство
Брак император Йоан VI Кантакузин
Баща Андроник Асен
Майка Тарханиотиса

Ирина Асенина (на гръцки: Ειρήνη Ασανίνα) е византийска императрица, съпруга на император Йоан VI Кантакузин.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Ирина е дъщеря на Андроник Асен и на съпругата му Тарханиотиса. По бащина линия Ирина е внучка на българския цар Иван Асен III и Ирина Палеологина, дъщерята на император Михаил VIII Палеолог и Теодора Дукина Ватацина. По майчина линия Ирина Асенина е внучка на протостратора Михаил Дука Тарханиот и на Мария Дукина Комнина Палеологина Вранина. Така Ирина Асенина е член на най-могъщите византийски фамилии по това време – тези на Дукините, на Палеолозите и на Комнините, както и на престижния български царски род на Асеневци.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Ирина Асенина се омъжва за Йоан Кантакузин, на когото ражда шест деца:

Императрица[редактиране | редактиране на кода]

При управлението на император Андроник III съпругът на Ирина Асенина заема длъжността велик доместик, а след смъртта на императора Йоан става член на регентския съвет на малолетния наследник на Андроник, Йоан V Палеолог.

Скоро между Йоан Кантакузин и майката на императора, Анна Савойска, избухва конфликт, който прераства в гражданска война. Анна, която също била член на регентския съвет, се възползва от временното отсъствие на Йоан Кантакузин от Константинопол по време на един негов поход срещу сръбския крал Стефан Душан и обява Йоан Кантакузин за изменник. Голяма част от войската обаче се намира под контрола на Йоан, който на 26 октомври 1341 г. се провъзгласява за император в Димотика. Ирина Асенина се присъединява към съпруга си и е коронована за императрица. Гражданската война между Йоан Кантакузин и централната власт в Константинопол продължила до 1347 г. По време на войната Ирина Асенина поддържа собствен двор в Димотика. През 1342 г. Йоан Кантакузин е принуден да отиде в Сърбия, където търси помощ от сръбския крал Стефан Душан. Останала сама в Димотика и притисната от цариградската партия в града, Ирина търси подкрепата на българския цар, обещавайки на Иван-Александър, че ще му предаде града, ако съпругът ѝ не се върне. Поблазнен от предложението на Ирина, Иван-Александър изпраща писмо до зет си Душан и сестра си Елена, в което настоял да затворят или погубят госта си, но Душан и съпругата му отхвърлили с негодувание предложението на царя.[1]. Гражданската война между Кантакузин и централната власт продължила до 1347 г. На 3 февруари 1347 г. двете воюващи страни постигнали споразумение, според което Йоан Кантакузин е обявен за настойник и съимператор на Йоан V Палеолог. Споразумението е скрепено с брак между дъщерята на Йоан Кантакузин, Елена, и Йоан V . Йоан VI Кантакузин влязъл в Константинопол и успешно установил контрол над града.

Ирина Асенина се ползвала с достойнството на съимператрица до 1352 г., когато Йоан V, подкрепян като законен император, вдигнал бунт срещу тъста си. Йоан VI Кантакузин абдикирал и се замонашил. Ирина Асенина последвала примера на съпруга си и постъпила в манастира Св. Марта под монашеското име Евгения. За по-нататъшната съдба на Ирина Асенина изворите не съдържат сведения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Irene Asanina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.