Мануил Комнин Раул Асен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мануил Комнин.

Мануил Комнин Раул Асен
Μανουήλ Κομνηνός Ῥαούλ Ασάν
Мануил Асен и съпругата му. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина, XIV в.
Роден
предполага се XIV век
Починал
1355 г.
Семейство
БащаАндроник Асен
Братя/сестриИрина Асенина
Йоан Асен
СъпругаАнна Комнина Дукина Палеологина Асенина[1]
ДецаАндроник Асен Палеолог

Мануил Комнин Раул Асен (на гръцки:Μανουήλ Κομνηνός Ραούλ Ασάνης) е византийски военачалник, внук на българския цар Иван Асен III от династията Асеневци.

Мануил е най-голям син на Андроник Асен и съпругата му от рода на Тарханиотите. По бащина линия Мануил е внук на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина.

Като част от висшата византийска аристокрация Мануил заема поста велик примикирий и прави забележителна кариера на военачалник в Тракия. Под командата на Андроник III Палеолог участва в битката при Русокастро срещу българският цар Иван Александър. Около 1335 г. е арестуван за измяна, но по-късно е освободен от Йоан Кантакузин. През 1342 става стратег на Димотика, а през 1344 г. – управител на Виза.[2] При управлението на Йоан Кантакузин Мануил Асен получава титлите севастократор (1345 – 1354) и деспот (1354 – 1355).[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1321 г. Мануил Асен се жени за Анна Синадина, дъщеря на протостратора Теодор Синадин.[4] Заедно със съпругата си е изобразен в Устава на Теодора Синадина, който се съхранява в Бодлиевата библиотека в Оксфорд.[4][3]

Мануил Асен и Анна Синадина имат един син: Андроник Асен Палеолог (роден около 1322/1327 г.).[5][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1506 ᾿Ασάνης, Μανουὴλ Κοµνηνὸς ῾Ραούλ (Asanes, Manuel Komnenos Raul) // Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit.
  2. а б Cawley, Charles. Medieval lands
  3. а б Spatharakis, Iohannis (1976). The portrait in Byzantine illuminated manuscripts.. Brill Archive, pp. 196 – 197, http://books.google.com/books?id=AQ4VAAAAIAAJ&pg=PA7&hl=bg&source=gbs_toc_r&cad=0_0 
  4. а б Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, c. 304, 306 – 307, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL 
  5. Божилов 1994, с. 304.