Радомир Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радомир Българина
патриций
Nikája3.jpg
Лични данни
Преданост Византия Византия
Кариера Битка при Левунион,
Първи кръстоносен поход
Религия Православие
Роден
преди 1019 г.
Починал
след 1097 г.
Семейство
Народност българин
Род Комитопули
Баща Иван Владислав
Майка Мария

Радомир е петият син на българския цар Иван Владислав и царица Мария.

За него в Алексиада Анна Комнина споменава:

...тоя мъж, който излиза от българите, е благороден и по майчина страна е родственик на императрицата и нашата майка...

След завладяването на България Радомир и семейството му са отведени във Византия, където са интегрирани в редовете на византийската аристокрация. Подобно на братята си и Радомир е изпратен в далечните източни области на империята, където се налага да участва в кампаниите срещу селджукските турци. Анна Комнина съобщава:

Радомир някога си (отдавна) бил уловен от турците и като прекарал дълго време с тях, научил и езика им.

По времето на император Алексий I Комнин вече престарелият Радомир взима участие в прословутата битка срещу печенегите при Левунион на 29 април 1091 г. Името му се споменава за последно през 1097 г., когато император Алексий I изпраща Радомир при кръстоносеца Боемунд, за да води преговори с турските защитници на обсадената Никея, тъй като Радомир владеел езика им.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Византия“         Портал „Византия          Портал „Македония“         Портал „Македония