Радомир Български
| Радомир Българина | |
|---|---|
| патриций | |
 | |
| Лични данни | |
| Преданост |  Византия |
| Кариера | Битка при Левунион, Първи кръстоносен поход |
| Религия | Православие |
| Роден | преди 1019 г.
|
| Починал | след 1097 г.
|
| Семейство | |
| Народност | българин |
| Род | Комитопули |
| Баща | Иван Владислав |
| Майка | Мария |
Радомир е петият син на българския цар Иван Владислав и царица Мария.
За него в Алексиада Анна Комнина споменава:
| „ | ...тоя мъж, който излиза от българите, е благороден и по майчина страна е родственик на императрицата и нашата майка... | “ |
След завладяването на България Радомир и семейството му са отведени във Византия, където са интегрирани в редовете на византийската аристокрация. Подобно на братята си и Радомир е изпратен в далечните източни области на империята, където се налага да участва в кампаниите срещу селджукските турци. Анна Комнина съобщава:
| „ | Радомир някога си (отдавна) бил уловен от турците и като прекарал дълго време с тях, научил и езика им. | “ |
По времето на император Алексий I Комнин вече престарелият Радомир взима участие в прословутата битка срещу печенегите при Левунион на 29 април 1091 г. Името му се споменава за последно през 1097 г., когато император Алексий I изпраща Радомир при един от водачите на Първия кръстоносен поход-Боемунд Тарентски, за да води преговори с турските защитници на обсадената Никея, тъй като Радомир владеел езика им.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018-1187). I. Епоха на въстанията. 135-136.
Портал „
Портал „
Портал „