Обсада на Никея (1097)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Никея.

Обсада на Никея
Византийско-селджукски конфликти,
Първи кръстоносен поход
Siege of Nicaea.jpg
Обсадата на Никея, средновековна миниатюра, неизв.автор
Информация
Период 14 май – 19 юни 1097 г.
Място Никея (днес Изник, Турция)
Резултат Крайна победа за византийско-кръстоносния съюз
Територия Румски султанат
Страни в конфликта

Cross-Pattee-alternate red.svg Първи кръстоносен поход,
Komnenos-Isaac-Arms.svg Византия

Sunnism arabic blue.svg Румски султанат

Командири и лидери

Blason Lorraine.svg Годфроа Лотарингски,
Blason Languedoc.svg Раймонд Тулузки,
Attributed Coat of Arms of the Principality of Antioch.svg Боемунд Тарентски,
Komnenos-Isaac-Arms.svg Мануел Вотумит

Кълъч Арслан

Сили

30 000 пехотинци,
4500 конни рицари,
2000 спомагателни бойци

10 000

Жертви и загуби

неизвестни

неизвестни

Обсада на Никея в Общомедия

Обсадата на Никея е битка по време на Първия кръстоносен поход, продължила от 14 май до 19 юни 1097 г. Обсадата завършва с пълна победа на кръстоносните и византийски войски над селджукските защитници на крепостта.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Всички предводители на Първия кръстоносен поход с изключение на Раймон дьо Сен Жил дават васална клетва на Алексей Комнин. Те приемат задължението да му върнат всички бивши византийски владения в Мала Азия, които ще отвоюват от селджуците. В замяна василевсът се задължава да им помага, сам да вземе кръста и ако не може да ги съпроводи, да изпрати един византийски корпус. Командването на този корпус поема военачалникът Татикий. Една от първите цели е град Никея (днес Изник на източния бряг на езерото Асканий (днес Изник). Отнет е от Византийската империя от селджуците под командването на Сюлейман ибн Кутулмъш през 1081 г. и е обявен за столица на новообразувания Иконийски султанат. През следващите години той е и резиденция на неговия син, султан Кълъч Арслан I и по време на обсадата там се намира неговото семейство и съкровищница. Докато кръстоносците приближават Константинопол, самият Кълъч Арслан воюва в Кападокия с Данишмендите за владението на Мелитена.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Известен за кръстоносното нашествие, Кълъч Арслан бързо се отправя към дома с подкрепления. Те обаче са изпреварени от кръстоносците, които започват атаките си на 14 май 1097 г., макар че още не са завършили обсаждането. Отрядите на Раймон дьо Сен Жил обръщат в бягство приближаващите подкрепления и обстрелват гарнизона на крепостта с главите на избитите турци[1]

След пристигането на графовете на Нормандия и Блоа градът е напълно обкръжен по суша, но обсадените продължават да получават оръжие, дървен материали храна с лодки по езерото. Кръстоносците искат помощ от Алексий и той изпраща една флотилия под командването на Мануил Бутумит в Херсек на южния бряг на залива Никомедия. Оттам конвой с волски коли пренася корабите до езерото Асканий. На разсъмване на 17 юни флотилията потегля към Никея, а изненаданите защитници не знаят дали това са свои или врагове. Когато разбират, че това са византийци, те започват преговори. Бутумит е получил инструкции да имитира атака по вода и да държи преговорите в тайна от кръстоносците. В същото време Татикий с отряда си се подготвя за директна атака по суша заедно с кръстоносците. Тази тактика успява и на 19 юни градът се предава на Бутумит. Договорено е василевсът да гарантира живота и свободата на обитателите. Докато кръстоносците подготвят общ щурм, те виждат на стените развени византийски знамена. На 26 юни Никея е отново византийско притежание след 16 години в ръцете на турците. Бутумит поема властта в Никея и изпълнява обещанието да върне на султана неговите роднини.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Тези от кръстоносците, които са резервирани към съюза с византийците, бурно протестират срещу отнетата им победа, но предаването на града на византийците е напълно в духа на сключеното споразумение. След връщането на града византийците позволяват на кръстоносците да го посещават само на малки групи, за да предотвратят грабежите. Въпреки това някои кръстоносци остават по желание в състава на новия военен гарнизон. На другия ден след превземането на Никея предводителите на похода посещават императора в Пелекан, за да се сбогуват с него преди да продължат похода навътре в Анадолското плато. Алексий им предоставя имперския корпус на Татикий, който получава задача да следи за връщането на византийските владения. Бойният дух е висок и Стивън от Блоа пише на жена си, че планират да стигнат в Йерусалим за пет седмици. На 1 юли кръстоносната армия побеждава селджуците в битката при Дорилея, а към октомври достига Антиохия. Йерусалим е достигнат едва две години по-късно.

Византийците и кръстоносците продължават битката със селджуците поотделно. Кръстоносците настъпват по Фригийското плато към Дорилея и Икониум, а византийците се насочват към отвоюване на бившите византийски провинции Мизия, Йония и Лидия[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 129 – 131.
  • Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 954-320-048-3

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]