Обсада на Ксеригордон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Обсада на Ксеригордон
Първи кръстоносен поход
PeoplesCrusadeMassacre.jpg
Илюстрация към средновековен ръкопис за Народния поход
Информация
Период септември 1096 г.
Място Ксеригордон, в близост до Никея
(дн. Изник, Турция)
Резултат крайна победа за селджуките, след като си връщат крепостта от кръстоносците
Територия Румски султанат
Воюващи страни
Cross-Pattee-alternate red.svg Народен кръстоносен поход Sunnism arabic blue.svg Селджукски султанат
Командири
Райналд Елханес
Сили
6000, от които 200 рицари Horseracingicon.svg 15 000, предимно конни стрелци
Жертви и загуби
6000 убити, ранени и пленени незначителни

Обсадата на Ксеригордон е епизод от Народния кръстоносен поход от 1095-1096 г., първи етап от Първия кръстоносен поход.

Събитието е без голямо стратегическо значение за окончателния резултат от похода, поради което не е подробно разглеждано и цитирано от източниците, но е предпоставка за разгрома на Народния кръстоносен поход.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През късната есен на 1095 г. походът на Пиер Отшелника[1] и Готие Голтака[2] достига не без произшествия пред стените на Константинопол. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на Запада и притеснен от неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, Алексий I Комнин все пак решава да посъветва водачите ѝ да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на бароните. Недисциплинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка в началото на 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия въпреки несъгласието на Пиер и ги разквартирува в замъка Кивотос (Витиния и Понт) недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния ислямски враг, разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на селджукските селища. Френските и германските кръстоносци обаче вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци - лангобарди и алемани, в т.ч. 200 конни рицари, под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд провеждат серия грабителски атаки на селджукска територия. При такава атака е зает замъкът Ксеригордон (на ок. 5 км от Никея), като малкият му турски гарнизон е разбит без усилие.

Обсада[редактиране | редактиране на кода]

Истинската обсада започва само 3 дни по-късно, когато конниците на Елханес изненадват германските кръстоносци, почиващи във форта. Райналд не е подготвен от обсаждащ така бързо да стане обсаден и за бойците му не достигат припаси. Турците не предприемат решителен щурм до края на обсадата. Те познават областта и знаят, че тяхната работа ще свърши изтощението и жаждата. Ксеригордон на гръцки означава Сух и безводен... Християните са принудени да пият кръвта на ездитните и впрегатните си животни, а също така и собствената си урина[3]. Измъчвани от запалените пожари и дъжда от турски стрели хората на Райналд издържат само 8 дни и се предават с обещанието, че преминават на страната на турците. Елханес приема да подари живота само на онези от тях, които сложат оръжие, приемат исляма и не се възпротивяват да бъдат вързани и продадени в робство. Няма точни данни колко точно от екзалтираните християнски поклонници в Ксеригордон преживяват до октомври, приели исляма, но се смята, че Райналд е сред тях. Няма данни също така някой да се е върнал жив при останалите кръстоносци на Готие Голтака.

Последвали събития[редактиране | редактиране на кода]

Самоувереността на християните расте и те решават да атакуват намиращата се на юг Никея, столица на Кълъч Арслан и Румския султанат. На това намерение се противопоставят Готие Санз Авоар, Готие дьо Тек и графът на Тюбинген[4], но след като не успяват да разубедят екзалтираната тълпа, са принудени да я поведат, молейки се за победа. Погрешната преценка води до поражението при Херсек и де факто до края на Народния кръстоносен поход.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Наричан от византийците Качулатия Петър
  2. Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски "безпаричен")
  3. August. C. Krey, The First Crusade: The Accounts of Eyewitnesses and Participants, (Princeton: 1921), 71-72 стр, на английски език
  4. Грусе, Р. "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", стр. 102
  • Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Йерусалимското кралство", том I, част I, ISBN 9789545843747

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Битки на Първия кръстоносен поход: