Битка при Херсек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Херсек
Първи кръстоносен поход
Gustave Doré- Crusaders discovers dead pilgrims of Peter the Hermit.jpg
Информация
Период 21 октомври 1096 г.
Място Херсек, в близост до Никея
(дн. Изник, Турция)
Резултат решителна победа за селджукските турци и разгром на Народния кръстоносен поход
Територия Румски султанат
Воюващи страни
Cross-Pattee-alternate red.svg Народен кръстоносен поход Sunnism arabic blue.svg Румски Селджукски султанат
Командири
Готие Голтака,
Готие дьо Тек
Елханес
Сили
25 000, от които
тежка кавалерия 5000 рицари
15 000, предимно
Horseracingicon.svg конни стрелци
Жертви и загуби
близо 20 000 убити, ранени и пленени неизвестни

Битката при Херсек е епизод от Народния кръстоносен поход от 1095 – 1096 г., първи етап от Първия кръстоносен поход.

Сражението е без голямо стратегическо значение за окончателния резултат от похода, поради което не е подробно разглеждано и цитирано от медиевистите, но представлява реалния край на независимия Народен кръстоносен поход.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През късната есен на 1095 г. походът на Пиер Отшелника[1] и Готие Голтака[2] достига не без произшествия пред стените на Константинопол. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на Запада и притеснен от близостта на неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, Алексий I Комнин все пак решава да посъветва водачите ѝ да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на бароните. Недисциплинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка в началото на 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия, въпреки несъгласието на Пиер, и ги разквартирува в замъка Кивотос, недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния сунитски враг, разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на селджукските селища. Френските и германските кръстоносци, обаче, вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци – лангобарди и алемани, в т.ч. 200 конни рицари под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд провеждат серия грабителски атаки на турска територия. При една от тях е обсаден и завладян замъкът Ксеригордон, турските отряди са разбити без усилие. Самоувереността на християните расте и те решават да атакуват намиращата се на юг Никея, столица на Кълъч Арслан и Румския султанат. На това намерение се противопоставят Готие Санз Авоар, Готие дьо Тек и графът на Тюбинген,[3] но след като не успяват да разубедят екзалтираната тълпа, са принудени да я поведат, молейки се за победа.

Сражение[редактиране | редактиране на кода]

При Херсек, селище на 3 км южно от Никея, настъпващите в безпорядък и безгрижие кръстоносци са бързо атакувани от серия конни засади. Нападение така далеч от стените на прицелния град изненадва лошо въоръжената и без бойна подготовка християнска тълпа. Конните атаки съвсем объркват липсващия боен ред и масираната атака на селджуките смазва едва хилядата рицари, заедно с останалите над 20 000 души „поддържащи войски“ от пътни разбойници, освободени каторжници, монаси, селяни и жените им. Християните отстъпват в паника към Кивитот, където са обсадени. Според Ана Комнина и Алексиада в победата си селджуките са водени от генерал Елханес.[4]

Алексий I Комнин научава за разгрома и бързо изпраща боен флот и войска под командването на стратега Евфорвений Катакалон[5], които пробиват обсадата и отвеждат трите хиляди оцелели от Народния кръстоносен поход. Те дочакват и се включват в Похода на бароните през следващата 1097 г.

Сред тях не са загиналият в битката при Херсек Готие Санз-Авоар и загубилият по-рано авторитет и вече приютен в Константинопол Пиер Амиенски-Отшелника.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Наричан от византийците Качулатия Петър.
  2. Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски „безпаричен“)
  3. Грусе 2008, стр. 102
  4. Разбира се, става дума за титлата илхан, а не лично име.
  5. Nikephoros Euphorbenos Katakalon, по-късно втори съпруг на втората дъщеря на императора Мария Комнина, която не трябва да се бърка с нейната праплеменница Мария Асенина Комнина

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство. "Мария Арабаджиева", 2008. ISBN 9789545843747. с. 487.
  • Ришар, Жан и др. История на кръстоносните походи. "Рива", 2005. ISBN 9543200483. с. 300.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Битки на Първия кръстоносен поход: