Битка при Херсек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Херсек
Първи кръстоносен поход
Gustave Doré- Crusaders discovers dead pilgrims of Peter the Hermit.jpg
Информация
Период 21 октомври 1096 г.
Място Херсек, в близост до Никея
(дн. Изник, Турция)
Резултат решителна победа за селджукските турци и разгром на Народния кръстоносен поход
Територия Румски султанат
Страни в конфликта
Cross-Pattee-alternate red.svg Народен кръстоносен поход Sunnism arabic blue.svg Румски Селджукски султанат
Командири и лидери
Готие Голтака,
Готие дьо Тек
Елханес
Сили
25 000, от които
тежка кавалерия 5000 рицари
15 000, предимно
Horseracingicon.svg конни стрелци
Жертви и загуби
близо 20 000 убити, ранени и пленени неизвестни

Битката при Херсек е епизод от Народния кръстоносен поход от 1095 – 1096 г., първи етап от Първия кръстоносен поход.

Сражението е без голямо стратегическо значение за окончателния резултат от похода, поради което не е подробно разглеждано и цитирано от медиевистите, но представлява реалния край на независимия Народен кръстоносен поход.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През късната есен на 1095 г. походът на Пиер Отшелника[1] и Готие Голтака[2] достига не без произшествия пред стените на Константинопол. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на Запада и притеснен от близостта на неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, Алексий I Комнин все пак решава да посъветва водачите ѝ да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на бароните. Недисциплинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка в началото на 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия, въпреки несъгласието на Пиер, и ги разквартирува в замъка Кивотос, недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния сунитски враг, разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на селджукските селища. Френските и германските кръстоносци, обаче, вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци – лангобарди и алемани, в т.ч. 200 конни рицари под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд провеждат серия грабителски атаки на турска територия. При една от тях е обсаден и завладян замъкът Ксеригордон, турските отряди са разбити без усилие. Самоувереността на християните расте и те решават да атакуват намиращата се на юг Никея, столица на Кълъч Арслан и Румския султанат. На това намерение се противопоставят Готие Санз Авоар, Готие дьо Тек и графът на Тюбинген,[3] но след като не успяват да разубедят екзалтираната тълпа, са принудени да я поведат, молейки се за победа.

Сражение[редактиране | редактиране на кода]

При Херсек, селище на 3 км южно от Никея, настъпващите в безпорядък и безгрижие кръстоносци са бързо атакувани от серия конни засади. Нападение така далеч от стените на прицелния град изненадва лошо въоръжената и без бойна подготовка християнска тълпа. Конните атаки съвсем объркват липсващия боен ред и масираната атака на селджуките смазва едва хилядата рицари, заедно с останалите над 20 000 души „поддържащи войски“ от пътни разбойници, освободени каторжници, монаси, селяни и жените им. Християните отстъпват в паника към Кивитот, където са обсадени. Според Ана Комнина и Алексиада в победата си селджуките са водени от генерал Елханес.[4]

Алексий I Комнин научава за разгрома и бързо изпраща боен флот и войска под командването на стратега Евфорвений Катакалон[5], които пробиват обсадата и отвеждат трите хиляди оцелели от Народния кръстоносен поход. Те дочакват и се включват в Похода на бароните през следващата 1097 г.

Сред тях не са загиналият в битката при Херсек Готие Санз-Авоар и загубилият по-рано авторитет и вече приютен в Константинопол Пиер Амиенски-Отшелника.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Наричан от византийците Качулатия Петър.
  2. Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски „безпаричен“)
  3. Грусе 2008, стр. 102
  4. Разбира се, става дума за титлата илхан, а не лично име.
  5. Nikephoros Euphorbenos Katakalon, по-късно втори съпруг на втората дъщеря на императора Мария Комнина, която не трябва да се бърка с нейната праплеменница Мария Асенина Комнина

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство. "Мария Арабаджиева", 2008. ISBN 9789545843747. с. 487.
  • Ришар, Жан и др. История на кръстоносните походи. "Рива", 2005. ISBN 9543200483. с. 300.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Битки на Първия кръстоносен поход: