Анатолийско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Анадолско плато)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анатолийско плато
Turkey relief location map.jpg
39° с. ш. 33° и. д.
Местоположение на картата на Турция
Общи данни
Местоположение Флаг на Турция Турция
Най-висок връх Ерджиес
Надм. височина 3916 m

Анатолийското плато или Анадолско плато, срещано още и като Малоазийско плато, е територията на централната част на Мала Азия.

Малоазийската планинска земя включва много и високи планини, между които се намира Анатолийското плато. То не е хомогенно, но като цяло представлява еднообразен релеф. Ограничава се от морските райони съответно от Понтийския хребет на север и от Таврийските планини на юг откъм Средиземно море. На изток преходът не е рязък към следващото се плато от Предна Азия - Арменското плато. От него се ограничава от неясно очертаните хребети на Източен Тавър. На северозапад и запад към Егейско и Мраморно море, широкото полупустинно плато оградено от планинските масиви които го опасват, преминава в тесни и плодородни крайбрежни ивици.

В югоизточната част на Анадолското плато се издигат няколко затихнали и един действащ вулкан Ерджиес (3916 м), който се и явява най-високата точка в Анатолия. Дължината на платото е около 600 km, а широчината му е около 400 km. Надморската му височина е от 800 до 1500 m.

Анатолийското плато е изградено предимно от седиментни скали. Включва безотточни котловини, предимно солени езера (Туз, Сифе), но и сладководни на юг. Растителността е полупустинна - степна. Платото е залесено само на северозапад и североизток откъм Понтийските хребети. Земеделските култури които се отглеждат се напояват с дъждовна вода. Широко застъпено е отглеждането на пшеница, като основна култура. Поливното земеделие е ограничено в областите около реките, и на местата където има достатъчно подземни води на разположение. Поливните култури отглеждани на платото са ечемик, царевица, памук, различни плодове, грозде, опиумен мак, захарно цвекло, рози и тютюн. Платото е подходящо и за скотовъдство, давайки паша на животните.

Средните годишни валежи са от 40 см на m², а в сухите му части - 30 см. Въпреки това, те са циклични и непостоянни, като за сигурни могат да се броят не повече от 20 см, което внася нестабилност в напояването и води до намаляване на селскостопанските добиви през недъждовните години, още повече, че този воден недостиг се отразява и на поливното земеделие. Пасищата допринасят до ерозия на почвата в някои части на платото. През лятото има чести прашни бури от фин жълт прах по територията на цялото плато. Понякога и рояци скакалци опустошават източните му части през април и май. Като цяло температурите са високи за тези географски ширини, а почти през цялото лято няма валежи. През зимата е обратното - много студено време с обилни снеговалежи.

През платото преминава основния и най-пряк сухоземен път от Европа за Близкия изток. Той води към Киликия през Киликийските порти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]