Къзълърмак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Къзълърмак
Kızılırmak iskilip.jpg
Къзълърмак край Искилип
Turkey-kizilirmak.svg
Общи сведения
Местоположение Флаг на Турция Турция
Дължина 1350 km
Начало
Място Арменска планинска земя
Надм. височина 2000 m
Устие
Място Черно море
Надм. височина 0 m
Къзълърмак в Общомедия

Къзълърмак (на турски: Kızılırmak, в превод „червена река“), известна в древността като Халис (на гръцки: Ἅλυς), е най-дългата река в Турция (1350 км).

Течение[редактиране | редактиране на кода]

Реката извира от Арменската планинска земя в близост до град Сива. Отстои на 150 км от извора на река Ефрат. Горното течение се насочва на запад-северозапад към централна Анадола. Там е построен язовир Хирфанли, след който планината преминава през Понтийските планини, след които са построени язовирите Алтънкая и Бафра. Реката се влива в Черно море близо до Самсун. Пълноводието на реката варира според мястото и сезона.

Името Къзълърмак означава „червена река“ и идва от богатата на железни окиси глина по бреговете ѝ.

Хетите наричат реката Марашантия. Край нея се намира столицата им Хатуша. Гърците споменават за наличието на каменна сол (халит) край бреговете ѝ, откъдето идва и гръцкото ѝ име – Халис.

История[редактиране | редактиране на кода]

Течението на реката често се оказва граница между различни империи и често е сцена на военни действия. Когато лидийският цар Крез пита Делфийския оракул дали да нападне мидийците, той му отговаря:

Пресечеш ли Халис, ще унищожиш велика империя.

През 546 година пр.н.е. Крез тръгва на поход в Кападокия, която е под контрола на персите. Край град Птерий, на източната страна на река Халис, протича кръвопролитна битка между лидийци и персийци, която завършва безрезултатно, и нито една от страните не рискува да встъпи в нова.[1] Малко по-късно обаче Кир Велики унищожава царството на Крез.

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Плодородните почви край реката се използват за отглеждането на ориз.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Херодот. История. 1.76 – 77

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]