Елена (съпруга на Иван Асен I)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена.
Елена | |
---|---|
царица на България | |
Родена |
1170 г.
|
Управление | |
Период | 1190 – 1196 |
Коронация | 1190/1192 |
Предшественик | Мария |
Наследник | Анна Куманката |
Семейство | |
Съпруг | Иван Асен I |
Деца | Иван Асен II Александър Асен |
Елена е българска царица – втора съпруга на цар Иван Асен I.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произходът на Елена не е известен. Проф. Петър Петров изказва предположение, че тя може да е дъщеря на сръбския велик жупан Стефан Неманя.[1] Това мнение обаче е оспорвано от редица учени, които припомнят, че Стефан Неманя има само една дъщеря, а в изворите се посочва, че причина за скандала между цар Асен и Иванко е, че последният си позволява безчестие по отношение на сестрата на царицата, докато е сгоден за друга жена.
Елена встъпва в брак с Иван Асен I на 13-годишна възраст през 1186 г. В Синодика на Българската църква за нея четем:
„ | На Елена, новата и благочестива царица, майка на великия цар Иван Асен, приела след това ангелски образ и наречена Евгения, вечна памет[2] | “ |
Наречена е „новата царица“, вероятно поради факта, че е втора съпруга на владетеля. Първата съпруга на Асен I – Мария, е от виден болярски род, но не и с царски произход. От брака на Асен с Елена се раждат няколко синове, един от които е Иван Асен II, бъдещият цар на българи и власи. Другият известен е Александър, севастократор и владетел на областта Средец с център дн. София.
След убийството на цар Асен през 1196 г., Елена се оттегля в манастир, където приема монашеското име Евгения. Едва след 1218 г., когато Иван Асен II се възцарява на търновския престол, тя заема почетно място като царица-майка.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Павлов, Пламен. Кой кой е в средновековна България. Софив, Изд. къща „Петър Берон“, 1999. ISBN 9544020470.
- Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и проспография.
- Петров, Петър. Възстановяването на българската държава 1185 – 1197. Софив, НИ, 1985.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петров 1985, с. 142 – 143.
- ↑ Борилов синодик в ald-bg.narod.ru