Борилов синодик
| Борилов синодик | |
 | |
| Автор | неизв. книжовници от Второ Българско Царство |
|---|---|
| Създаване | XIII век |
| Първо издание | 1211 г. |
| Оригинален език | Среднобългарски |
Борѝлов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век. Той е важен извор за историята на Второто българско царство.
Създаден е във връзка със събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 г. Тогава по царско нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 г., съдържащ опровержения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространени във Византия.[1] Към превода е прибавена отделна глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилите.[2]
По-късно Бориловият синодик е допълнен с разказ за възстановяването на Търновската патриаршия през 1235 г. и с поменик на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри.[3] След падането на Търново (1393 г.) той е пренесен и разпространяван в Сърбия, Молдавия и Русия, където по негов образец са съставени местни синодици.
Най-ранният запазен препис на Синодика датира от края на XIV век. Намерен е в Търново от Николай Палаузов, а сега се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 289.[4] Тази библиотека притежава и втори, по-късен препис (№ 432), направен през XVI век и открит от Марин Дринов.
Някои текстове в Палаузовия ръкопис на синодика са съпроводени от музикални знаци.[5]
На 3 ноември 2017 г. Бориловият синодик е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Успенский Ф. И. Синодик в Неделю Православия: Сводный текст с приложениями. Одесса, 1893.
- ↑ Totomanova, Anna-Maria. The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria (PDF) // Studia Ceranea (7). 2017. DOI:10.18778/2084–140X.07.12. ISSN 2084-140X. p. 169 – 227. Посетен на 20 октомври 2018. (на английски)
- ↑ Тотоманова, Анна-Мария. Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник (PDF) // Paleobulgarica/Старобългаристика (XXXVI. 1.). 2012. с. 24 – 37. Посетен на 20 октомври 2018.
- ↑ Тотоманова, А. Синодик царя Борила в сборнике Палаузова. – В: XXI ежегодная богословская конференция. Церковно-историческия исследования в контексте современной науки. Москва, 2011.
- ↑ Лазаров, С. Синодикът на цар Борил като музикално-исторически паметник. – Известия на Института за музикознание, 7, 1960, 5 – 77; Тончева, Е. Музикални текстове в Палаузовия препис на Синодика на цар Борил (Палеографско изследване и музикален анализ). – Известия на Института за музикознание, 12, 1967, 57 – 159.
- ↑ Нови български елементи в регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО // Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 17 ноември 2017 г. Посетен на 18 ноември 2017 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- откъс от Бориловия синодик
- кратко описание и дигитално факсимиле на най-стария препис на Синодика
- дигитално факсимиле на най-стария препис на Синодика
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Попруженко, М. Синодик царя Борила. Български старини, т. 8. София, 1928
- Държава и църква през XIII век: Преписка на българите с папа Инокентий III, Синодик на цар Борил. С., 1999, 55 – 88, 97 – 105 (Славянска библиотека. Серия Slavia Orthodoxa).
- Ив. Божилов, А.-М. Тотоманова, Ив. Билярски. Борилов синодик – издание и превод. С., ПАМ, 2011.