Котраг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Котраг
хан на Волжка България
НаследилКубрат
НаследникИрхан ?
Лични данни
Роден
630
Починал
673/700
Семейство
ДинастияДуло
БащаКубрат

Котра̀г е вторият син на хан Кубрат.[1] След разпадането на Велика България той се заселва заедно с племето котраги (кутригури) на север в Поволжието и основава Волжка България[2], васална на хазарите. Вероятно е наследен от втория си син Ирхан.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хан /хаган/ Котраг (татарски: Котраг, Qotrağ, чувашки: Кăтра Паттăр, Katra Pattăr) е вторият син на кан Кубрат от прабългарския род Дуло. Според византийските хронисти Никофор и Теофан Изповедник, след смъртта на баща си и разпадането на Велика България, Котраг разширява влиянието на своите прабългари нагоре по река Волга[3]. Според други неназовани източници[4] той действително е втори син на Кубрат, но собственото му име не е известно, а името Котраг показва, че е стоял начело на племето котраги, вероятно като наместник на своя баща още преди смъртта на хан Кубрат. Счита се, че Котраг има двама сина – Ишкул (? – 707) и Ирхан[5]. Котраг е запомнен като основател на Волжка България, като неговите наследници достигат земите на съвременен Татарстан, където се установяват сред местните угро-фински племена.

През 922 година в двора на кутригурите пристига арабски пратеник на име Ибн Фадлан и през същата година ислямът е приет като официална религия на Волжка България. За столица е избран градът Болгар, наричан и Урус Болгар (Велики Болгар). В началото на XIII честите нападения на русите карат волжко-камските прабългари да преместят столицата си в гр. Биляр. Волжка България остава независима до 1236 година, когато е завладяна от монголско-татарските орди на Бату хан – монголски владетел, син на Джучи и внук на Чингис хан.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Смирнов А. П. Волжские булгары. – М.: Государственный исторический музей, 1951. – С. 9.
  2. Рънсиман, Стивън. История на Първото българско царство. София, ИК „Иван Вазов“, 1993.
  3. Хронография Феофана Исповедника по переводу версии О. Бодянского, 1854 год // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2018-04-17.
  4. znam.bg, архив на оригинала от 17 април 2018, https://web.archive.org/web/20180417192040/http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3456837006, посетен на 2018-04-17 
  5. islan.dir.bg, архив на оригинала от 17 април 2018, https://web.archive.org/web/20180417192304/http://islan.dir.bg/_wm/library/?df=760772&GDirId=ddcf4be39bfc187bc50978209d3a93d7, посетен на 2018-04-17