Котраг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Котраг
хан на Волжка България
Лични данни
Роден
около 625
Починал
Предшественик Кубрат
Наследник Ирхан ?
Семейство
Династия Дуло
Баща Кубрат

Котраг е вторият син на кан Кубрат[1]. След разпадането на Велика България той се заселва заедно с племето котраги (кутригури) на север в Поволжието и основава Волжка България[2], васална на хазарите. Вероятно е наследен от втория си син Ирхан.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хан /хаган/ Котраг (татарски: Котраг, Qotrağ, чувашки: Кăтра Паттăр, Katra Pattăr) е вторият син на кан Кубрат от прабългарския род Дуло. Според византийските хронисти Никофор и Теофан Изповедник, след смъртта на баща си и разпадането на Велика България, Котраг разширява влиянието на своите прабългари нагоре по река Волга[3]. Според други неназовани източници[4] той действително е втори син на Кубрат, но собственото му име не е известно, а името Котраг показва, че е стоял начело на племето котраги, вероятно като наместник на своя баща още преди смъртта на хан Кубрат. Счита се, че Котраг има двама сина - Ишкул (? - 707) и Ирхан[5]. Котраг е запомнен като основател на Волжка България, като неговите наследници достигат земите на съвременен Татарстан, където се установяват сред местните угро-фински племена.

През 922 година в двора на кутригурите пристига арбаски пратеник на име Ибн Фадлан и през същата година ислямът е приет като официална религия на Волжка България. За столица е избран градът Болгар, наричан и Урус Болгар (Велики Болгар). Волжка България остава независима до 1236 година, когато е завладяна от монголско-тюркските орди на Бату хан - монголски владетел, син на Джучи и внук на Чингис хан.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Планинският връх Котраг Нунатак на Гринуич, остров от Южни Шетландски острови, носи името на владетеля на Волжка България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Смирнов А. П. Волжские булгары. — М.: Государственный исторический музей, 1951. — С. 9.
  2. Стивън Рънсиман, История на Първото българско царство, chitanka.info 1993
  3. Хронография Феофана Исповедника по переводу версии О. Бодянского, 1854 год
  4. znam.bg
  5. islan.dir.bg