Харта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магна харта

Хартата (на латински: carta – хартия) е писмен документ, с който през Средновековието се отстъпват права и свободи на град, университет, земи, местност или институция.

Хартата е била основният документ на западния феодализъм. Като понятие се появява през XIII век.

В съвременния език за синоними могат да се считат думите устав и постановление.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]