Велика харта на свободите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“
Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"
Магна харта от 1225, подписана от Хенри III

Великата харта на свободите, наричана също Магна харта (от латински: Magna Carta Libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г.

С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните, Църквата и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на конституционната монархия в Англия.

Първоначално Великата харта е написана на латински език без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225)[1].

Подписването на Магна харта става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.

По своята същност хартата представлява договор на краля с английските барони и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: Църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарява феодалите с права и привилегии.

Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, но впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II. По времето на Хенри III са приети т.нар. Оксфордски провизии, които въвеждат допълнителни ограничения на кралската власт.

Великата харта е почти забравена през ХV и ХVІ в., но изиграва значителна роля в Английската революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.

Копия[редактиране | редактиране на кода]

Подписаната през 1215 г. оригинална Магна харта не се е запазила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и към 2013 г. всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.

Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.

През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12 500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.

През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.

В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за първи път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотин годишнината от подписването на важния документ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Doris Mary Stenton. Magna Carta // Encyclopedia Britannica. Посетен на 15 март 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]