Солсбърийска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Солсбъри (катедрала))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Солсбъри.

Изглед от североизток

Катедралата в Солсбъри или „Света Мария“ (на английски Salisbury Cathedral или St. Mary's Cathedral) е централният архиепископски храм на англиканската църква в град Солсбъри в английското графство Уилтшър. Катедралата е пример на ранната английска готика т.н. Early English . Тя притежава кула, висока 123 метра, която е най-високата църковна кула във Великобритания.

Строителство на сегашната сграда[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата по времето на Архиепископ Граундс, около 1825 г.

Предшественик на сегашната катедрала е бил вторият нормански катедрален храм от 1190 година в „Стар Сарум“ (Old Sarum). През 1219 година се взима решението за строеж на нова катедрала в „Нов Сарум“ (днес Солсбъри), с която да бъде преместен и центърът на епархията. Предшественикът е трябвало да дели място в ограничената от кралския замък крепост на един малък хълм, новата катедрала е била построена на широка „нива“, в буквалния смисъл на думата. Проектът е бил замислен от самото начало като контрапроект на пищната готическа катедрала в Линкълн.

Строежът на новата катедрала започнал през 1220 година по времето на архиепископ Ричард Пур. Заради високите подпочвени води на новото място за строеж, фундаментът на новата катедрала е вкопан само на четири фута (около 1,30 метра) в земята. Катедралата е завършена с бързите за онези дни темпове и осветена през 1258 година в присъствието на Крал Хенри III. Западната фасада е завършена изцяло през 1265 година, преддверието през 1270 година, а помещението, в което се събира катедралният съвет, т.н. „Chapterhouse“ през 1284 година. Бързият завършек на строежа на Катедралата в Солсбъри свидетелства за единния архитектурен стил, в която тя е издържана, и я прави един от великолепните образци на ранната английска готика (Early English) в Южна Англия. Тя е единственият голям готически строеж в Англия, построен наведнъж и по един единствен план и то в непокътната, мочурлива среда. Бързият строеж свидетелства и за богатството и влиянието с което са разполагали англиканските архиепископи от „Стар Сарум“.

Вътрешен изглед на укрепващите кулата контрафорси

Високата църковна кула с нейния импозантен връх е построена допълнително. Нейното строителство е започнато през 1310 година и завършено през 1333 година. Строителните работи дават сюжета на романа „The Spire“ на Уилям Голдингс. Готическите майстори са имали само малки познания в областта на статиката, и тя е черпена най-вече от принципа на опита и грешката. Това довело и тук до проблем с добавянето на 123-метровата кула върху вече съществуващата конструкция. Теглото на кулата – близо 6 500 тона е прекалено голямо. Без допълнителни укрепващи работи и тази църковна кула е щяла да има съдбата на многото други готически църковни кули в Англия, които заради проблеми със статиката и тежестта на кулата рухват, както по-високата кула на катедралата в Линкълн. През 1668 година Кристофър Рен констатира този проблем и препоръчва допълнителната стабилизация. В Солсбъри този проблем е решен с изграждането на допълнителни укрепващи контрафорси в основата на кулата.

През 1790 година катедралата е преустроена от английския архитект Джеймс Вайт. В процеса на преустройство е премахната преградата между клеруса и светската част в централната част на църквата под църковната кула и пред апсидата с олтара, както и 100-метровата камбанария, която стояла самостоятелно встрани от същинския катедрален храм. Органът, който функционира и до днес е изграден през 1877 година от Фирмата Henry Willis & Sons.

Последната реставрация на кулата и западната фасада, както и укрепване на носещите греди е осъществена през 2000 година.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

План на катедралата
Вътрешен изглед с типичните кръстовидните сводове

Архитектурата на катедралата в Солсбъри се характеризира, за разлика от пищната и експериментална архитектура на тази в Линкълн, чрез изчистени, прости и постоянни архитектурните форми. Вътрешната дължина на катедралата в Солсбъри е 134,7 метра, а ширината 23,4 метра. Заедно с централния трансепт ширината на катедралата е 62 метра. Сводът е най-много 25,5 метра висок. Катедралата има 1900 седящи места.

Средновековният часовник в катедралата

Хоризонталната проекция на сградата изобразява най-добре издълженото тяло с неговите два перпендикулярно разположени трансепта. Издълженото тяло на катедралата се отличава е типична трикорабна, а двата трансепта са двукорабни.

Катедралата е строена по оста изток-запад, като при западната част се намира централния вход с изпълнена с изящни скулптури и великолепни орнаменти фасада. Храмът има типичните за готиката скелетообразни и кръстовидни сводове. Презвитериумът се намира между двата трансепта, като неговия завършек на изток е нетипично правоъгълен, но с типичният за английската готика параклис на „Света Дева Мария“ (анг. Lady chapel).

Централният кораб (неф) е точно толкова висок, колкото широк. Неговата ясна структура е в резултат на цветовия контраст който е постигнат чрез полираните черни колони от Purbeck-Мрамор с местния бял варовик, т.н. Chilmark stone. Броят на колоните и полуколоните в цялата катедрала е 8760 и символизира всеки час в годината. Броят на прозорците 365 също е символичен и представлява един прозорец за всеки ден в годината.

Кулата[редактиране | редактиране на кода]

Централната кула на катедралата е 123 метра висока, което я прави катедралата с най-висока кула в Англия. Кулата е пристроена през 1315 година към централния кораб на катедралата. По време на надстрояването на високата кула не са били взети предвид промяната на статиката на носещите греди, поради което катедралата е заплашена все още от срутване. Това е и причината, поради която върхът на кулата е наклонен с повече от 70 cm. В квадратурата на кулата може да забележат изкривените от тежестта на кулата носещи греди и колони, които се укрепват периодично и в наши дни.

Часовникът в кулата отмерва времето повече от 500 години без прекъсване. Това е най-старата функционираща часовникова кула на църква във Великобритания.

Библиотека и Магна харта[редактиране | редактиране на кода]

Магна харта от 1225, подписана от Хенри III

Библиотеката на катедралата е пристроена през 1445 година при източната част на нартекса. В нея е запазен и един от четирите съществуващи екземпляри на „Великата харта на свободите“ (Магна харта). Това е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 година. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт.

По своята същност хартата представлява договор на краля със свободните съсловия (църквата, бароните и търговците.) и гарантира съблюдаването на определени техни права и привилегии. Великата харта била почти забравена през 15 и 16 век, но изиграла значителна роля в английската революция, когато е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото си да се контролира действията на краля. Екземплярът се съхранява от 1215 година и е в най-добро състояние. Освен него до наши дни са стигнали още три копия: две в Британската библиотека и едно в катедралата в град Линкълн.

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alec Clifton-Tylor: The Cathedrals of England, Thames & Hudson, London, 2001
  • David Watkin: English Architecture: A Concise History, Thames & Hudson, London, 2001, ISBN 978-0500-201718, S. 40 – 75
  • John Cannon: Cathedral: The Great English Cathedrals and the World That Made Them, 600 – 1540, Constable, London, 2007, ISBN 978-1-841198-41-5, S. 11 – 17; S. 415 – 422
  • Hans Koef/Günther Binding: Bildwörterbuch der Architektur, 4. Ausgabe, Alfred Kröner Verlag, Stuttgart, 2005
  • Günter Kowa: Salisbury und der strenge Stil in Architektur der Englischen Gotik, DuMont Buchverlag, Köln, 1990, S. 123 – 130
  • John Wilkinson: Salisbury Cathedral's secrets: laying the foundations, Capivard, 2003
  • Laurence Keen, Thomas Cocke: Medieval art and architecture at Salisbury Cathedral in British Archaeological Association Conference Transactions, Volume 17, British Archaeological Association, 1996, ISBN 978-0-901286-67-3
  • Louis Grodecki: Kapitel IV. Der Partikularismus im 13. und 14. Jahrhundert in Weltgeschichte der Architektur. Gotik, Deutsche-Verlags-Anstalt GmbH, Stuttgart, 1986, S. 96 – 102
  • Sydney Evans: Salisbury Cathedral: A reflective Guide, Michael Russell Publishing, Salisbury. 1985.
  • Toman, Rolf: Gotik – Architektur.Skulptur.Malerei, Tandem Verlag, 2004, ISBN 978-3-8331-3511-8
  • Ute Engel: Architektur der Gotik in England in Rolf Toman (Hrsg.): Gotik – Architektur. Skulptur. Malerei, Tandem Verlag, 2004, S. 118 – 136
  • Rolf Toman: Gotik – Architektur.Skulptur.Malerei, Tandem Verlag, 2004, ISBN 978-3-8331-3511-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]