Закон за правата (1689)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Закон за правата от 1689)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Закон за правата от 1689 г.

Законът за правата от 1689 г. (на английски: Bill of Rights) е законодателен акт, приет от парламента на Великобритания през 1689 г. по време на Славната революция.

Представлява основната част от британската Конституция заедно с Хабеас корпус акт и Акта за унаследяване). Става един от първите документи, юридически узаконили човешките права.

За първи път са ограничени правата на монарха за сметка на висшия орган на представителната власт. Кралят е лишен от правото:

Гарантирани са следните граждански права:

  • свобода (за протестантите) да притежават оръжие за самоотбрана (според социалната класа);
  • свобода за подаване на петиции до краля;
  • освобождаване от глоби и конфискуване на имуществото без решение на съда;
  • забрана на жестоки и необичайни наказания, от прекомерно големи глоби;
  • свобода на словото и дебатите; никакви изказвания в Парламента не могат да послужат за привличане към отговорност или подложени на съмнение в който и да е съд или място извън Парламента;
  • свобода на изборите в Парламента (по това време само за богати граждани) от вмешателството на краля.

Ликвидирани са специалните съдилища по църковни и други въпроси.

Ограничаването на монархията и узаконяването на парламентарните права поставят началото на развитие на демокрацията и конституционната монархия във Великобритания.

Международна значимост[редактиране | редактиране на кода]

Законът за правата от 1689 повлиява авторите на американската конституция и по-специално Джеймс Мадисън при написването на първите десет допълнения (amendments, поправки), известни като Закон за правата.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]