Маргьорит дьо Куртене-Намюр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргьорит
марграфиня на Намюр,
графиня на Вианден
Родена
Починала
Семейство
Род Дом Куртене
Баща Пиер ІІ дьо Куртене
Майка Йоланда Фландърска
Братя/сестри Елисавета дьо Куртене
Мария дьо Куртене
Йоланда дьо Куртене
Балдуин II
Робер дьо Куртене
Съпруг Хайнрих I фон Вианден
Деца Филип I фон Вианден
Хайнрих I

Маргьорит дьо Куртене-Намюр (на френски: Marguerite de Courtenay-Namur), маркграфиня на Намюр, е дъщеря на латинския император на Константинопол Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска. Кръстена е на баба си по майчина линия графиня Маргарита I Фландърска, която е съпруга на Балдуин V, граф на Ено.

Първоначално Маргарита е омъжена ок. 1210 г. за Раул дьо Лузинян († 1212) от род Лузинян, но бракът им е анулиран през 1212 г. През 1216 г. Маргарита се омъжва повторно за графа на Вианден Хайнрих I († 1253). От този брак се раждат 6 деца:

През 1229 г. умира маркграфът на Намюр и брат на Маргьорит Хайнрих II дьо Куртене-Намюр. Тъй като той не оставя свои наследници, неговата титла и владенията му са наследени от Маргьорит, въпреки че за тях претендират по-голямата ѝ сестра и унгарска кралица Йоланда и брат им – латинският император Балдуин II. Противник на Маргьорит се оказва и фландърския граф Фернан Португалски, чиято съпруга – Жана, е дъщеря на покойния латински император Балдуин I и е полусестра на майката на Маргьорит. Фернан се опитва да сложи ръка върху Намюр. Маргьорит, която се ползвала с подкрепата на графа на Булон, е принудена да се съгласи да преговаря за мир, който е сключен в Камбре на 1 ноември 1232 г. В замяна на няколко града във Фландрия и Ено, Фернан се отрекъл от претенциите си върху Намюр.

През 1237 г. владенията на Маргьорит са завладени от брат ѝ Балдуин II, който се ползвал с подкрепата на френския крал и Жана Константинополска, а Маргьорит и съпругът ѝ се установяват в графство Вианден. През 1252 г. съпругът на Маргьорит се отправя на кръстоносен поход в светите земи, а управлението на графството било предадено на сина им Филип. Маргьорит се замонашва в манастира Мариентал, където умира на 17 юли 1270 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Herman Vander Linden: Marguerite de Courtenay. Académie royale de Belgique, Biographie nationale, Band 13, Brüssel 1895, S. 629 – 631.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marguerite de Courtenay-Namur“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.