Елисавета дьо Куртене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елисавета дьо Куртене
царица на България
Родена
Починала
Предшественик Анна Куманката
Наследник Анна
Други титли графиня на Бар-сюр-Сен
Семейство
Баща Пиер ІІ дьо Куртене
Майка Йоланда Фландърска
Братя/сестри Йоланда дьо Куртене
Маргьорит дьо Куртене-Намюр
Мария дьо Куртене
Балдуин II
Робер дьо Куртене

Елисавета дьо Куртене (Елизабет дьо Куртене, на френски: Elisabeth de Courtenay; 1199 – 1269) е латинска принцеса и българска царица, съпруга на цар Борил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска и племенница на император Хенри Фландърски.

Елисавета се омъжва за Борил през 1214 г. като негова втора съпруга след Анна Куманката. През 1218 г. Иван Асен II, братовчед на Борил и легитимен наследник на трона, се завръща от изгнание, детронира, ослепява и затваря Борил в манастир. Не е известно каква е съдбата на Елисавета след това, но най-вероятно тя е изпратена в Константинопол. По всяка вероятност по-късно тя се омъжва за граф Валтер, владетел на Бар-сюр-Сен, а след смъртта му при Дамиета през 1219 г. и за Юд I, владетел на Монтегю. От брака си Елисавета и Юд I имат осем деца:

  • Александър Монтегю (1221 – 1249)
  • Гийом I Монтегю (1222 – 1300)
  • Филип Монтегю (* 1227)
  • Гашер Монтегю (* 1230)
  • Юд Монтегю (* 1231)
  • неизвестна дъщеря (починала млада)
  • неизвестна дъщеря (починала млада)
  • Маргарита (* 1232)