Елисавета дьо Куртене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елисавета
царица на България
Лични данни
Други титли графиня на Бар-сюр-Сен
Родена 1199
Починала 1269
Предшествана от Анна Куманката
Наследена от Анна
Семейство
Бракове Борил
граф Валтер
Юд I

Елисавета дьо Куртене (Елизабет дьо Куртене) (френски: Elisabeth de Courtenay) (1199–1269 ) е латинска принцеса и българска царица, съпруга на цар Борил.

Тя е дъщеря на Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска и племенница на император Хенри Фландърски. Елисавета се омъжва за Борил през 1214 г. като негова втора съпруга след Анна Куманката. През 1218 г. Иван Асен II, братовчед на Борил и легитимен наследник на трона, се завръща от изгнание, детронира, ослепява и затваря Борил в манастир. Не е известно каква е съдбата на Елисавета след това, но най-вероятно тя е изпратена в Константинопол. По всяка вероятност по-късно тя се омъжва за граф Валтер, владетел на Бар-сюр-Сен, а след смъртта му през 1219 г. и за Юд I, владетел на Монтегю.