Зета (владение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.

центар
Средновековни сръбски земи
Поморие
Загорие
Зета в 1372 – 1378
Зета при Църноевичите

Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356 – 1421), а по-сетне и преди падането ѝ под османска власт – от династията Църноевичи (1435 – 1516).[източник? (Поискан преди 93 дни)]

По османско време Зета е известна с името Скендерия.[източник? (Поискан преди 93 дни)]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около Дукля на зетския клон на Комитопулите. [1]

Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля. Етимологията на името „Зета“ идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11 – 12 век) от потомците на убития от цар Иван Владислав – Иван Владимир (чиято съпруга е Самуиловата щерка Теодора Косара). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката Зета (река).[източник? (Поискан преди 93 дни)]

Спорове за владението[редактиране | редактиране на кода]

Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. [2]

Владетели[редактиране | редактиране на кода]

Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.

В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :

Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Файн, Джон (1991), Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212“, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C 
  2. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г.. Българска сбирка, 1910, 1911.
  3. Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]